България трябва да покаже, че не може да се играе "междупартийно, а национално" в спора със Северна Македония. Това заяви премиерът Кирил Петков, който призова за обединение, включително с македонските българи, за защитаване на националния интерес.

Петков коментира темата по време на посещение в Битоля, където открива клуба на Културен център "Иван Михайлов", преди да посети междусистемен далекопровод Битоля-Елбасан, по който България ще продава електроенергия в региона и до Италия.

Това е първият български премиер, идващ на посещение в Битоля. В града обаче го посрещнаха протести на македонци - както заради отварянето на културен център с името на революционер (Иван или Ванчо Михайлов) и лидер на ВМРО, борил се за независимост на Македония, но възприеман в официалния дискурс като фашист и терорист. Местна активистка организация (заедно с крайнолявата партия "Левица") свика демонстрацията, като приравни Михайлов с Адолф Хитлер в нацистка Германия, Бенито Мусолини във фашистка Италия, усташкият лидер Анте Павелич в Хърватия и цар Борис Трети в Царство България.

Полицейското присъствие в Битоля бе засилено, макар да нямаше представители ма македонското правителство (срещата с тях ще е извън града). Демонстранти използваха случая да поискат България да регистрира движението ОМО "Илинден", твърдящо, че в България има македонско малцинство. Други повтаряха призивите, отправяни от лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски: България да върне жеста, че в Битоля се отваря български културен клуб, като отвори македонски в Сандански или Благоевград.

Тези вълнения Петков коментира с думите, че виждал представители на "опозицията", но той имаше предвид и че заедно с него, освен вицепремиера Илияна Йотова и външния министър Теодора Генчовска, е и бившият първи дипломат от ГЕРБ Екатерина Захариева.

"Мостът между двете страни"

Българите в Северна Македония са "мостът между двете страни и трябва този мост да го използваме, техните права трябва да бъдат защитени." По-рано той заяви, че колегата му Димитър Ковачевски лично му казал, че е негов ангажимент да изкорени словото на омразата. Той говореше за равноправието между "частите от народи" в Северна Македония. По информация на "Дневник" Ковачевски няма как се срещне с Петков поради здравословен проблем, но инспекцията на енергийната инфраструктура в Битоля ще стане съвместно с външния министър Буяр Османи и транспортния Благой Бочварски.

По думите му и за македонските българи, и за България е важно "Северна Македония един ден да бъде част от Европейския съюз" и е нужно обединение както за защита на правата им, "които не са напълно защитени", така и за достигане до точката, която ще е член на ЕС. "Не може тази тема да я използваме за вътрешнополитически цели... Това е националният интерес и трябва да работим заедно, в синхрон, всички." Нещо повече, "ако не работим заедно от двете страни на границата, има опасност проблемите, които имахме години наред, да продължат".

Попитан за опасността Северна Македония да се поддаде на "натиск отвън, от запад", Петков заяви, че "това е грешният начин да се погледне": трябва да се мисли кой е интересът на двете държави и дали те не са общи. "Ако нямаме мир и стабилност на Балканите, ако не може да вдигнем границите" и бизнесите да работят заедно с обща визия, "нищо няма да постигнем".

Йотова също призова Северна Македония първо да реши въпроса с правата на българите и едва след това да мисли за Европейския съюз.

Без точен отговор за сделката

Българският премиер посещава Битоля в деликатен за македонския спор момент, ден след като вчера външният министър Генчовска заяви, че екипът му имал различия спрямо националната позиция и водел своя политика по отношение на Скопие. Петков снощи отхвърли обвиненията, отправени от Генчовска и повтори, че окончателната позиция по темата е на българския парламент.

По-рано тази седмица Генчовска бе под натиск след публикации, които опроверга и според които договорила с колегата си от Германия Аналена Бербок кога и как ще бъде свалено ветото. На този фон македонски медии твърдят, че предложение, отправено от Скопие за сделка в спора, е отхвърлено от София и в момента се готви контрапредложение.

Днес, на въпрос дали действително Северна Македония има предложение, за което се чака отговор от българска страна, както заяви външният министър Буяр Османи, Петков не отговори директно.

Той каза, че работата не е спирала и въпросът е "да се стигне до една обща позиция". По думите му вече са маркирани рамките (коалиционното споразумение и приетите от парламента и предишното правителство декларации) в България, но "ни обединява ясното разбиране, че за всички нас е важно европейското бъдеще на Северна Македония" и "всички общности в Северна Македония да се чувстват с равни права".

Темата за конституцията е съвсем реалистична, не е нещо, което не може да се постигне. Въпросът е как, кога, в какви стъпки.

Петков отбеляза и че "за пръв път ще имаме връзка от Северна Македония през Албания до Италия. Точно тези коридори на износ дават тази добавена стойност, която всички се надяваме да имаме".

Дневник