Международният валутен фонд (МВФ) ревизира прогнозата си за икономиката на България, като очаква тя да нарасне с 3.2% през 2022 г. Есенната прогноза на институцията беше за ръст 4.4%, когато не се очакваше да има война, а освен това повечето икономисти и институции залагаха на това, че инфлацията ще се успокои през пролетта.

Сега фондът намалява с 1 пр.п. очакването си за икономически ръст в България. През януари МВФ влоши прогнозата си за глобалната икономика, като тогава също нямаше още признаци, че ще има военни действия. Бе отбелязано, че световната икономика навлиза в 2022 г. с по-слаби позиции от очакваното, тъй като с разпространението на варианта Омикрон страните отново наложиха ограничения за придвижването.

Световната банка също ревизира прогнозата си за ръста на българската икономика за тази година с 1.2 пр. пункта надолу до 2.6%. Такава е и ревизираната прогноза на Министерството на финансите. Актуализираната прогноза на БНБ е за ръст 2.1%, което е корекция надолу с 1.5 пр. пункта.

Очаквано променена силно нагоре е прогнозата за инфлацията като се очаква средногодишно тя да е 11%, докато през есента бе посочено, че тя ще е 1.9%. По последни данни от днес НСИ отчита 12.4% годишна инфлация в България през март.

За безработицата, която и сега е ниска, фондът очаква да спадне още - до 4.9% при 5.3% за 2021 г.

Икономическите щети от войната в Украйна върху световната икономика ще са значителни, се посочва в доклада на фонда, наричан още пролетна прогноза. Фондът очаквано прогнозира голям, двуцифрен спад за икономиката на Украйна и голямо свиване за тази на Русия. "Повече от вероятни" са трусовете на финансовите и стоковите пазари. "Въпреки че войната ще свие икономическия растеж, тя ще подхрани инфлацията", се посочва в документа.
Глобално икономическият растеж се очаква да се забави от прогнозираните през миналата година 6.1% до 3.6% през тази и следващата година. За Европа се очаква той да е едва 1.1%, а за еврозоната - 2.8%. Прогнозираната средногодишна инфлацията в еврозоната е 5.3% при 12.6% за Европа.

С някои изключения заетостта ще остане под нивата си от годините преди пандемията и през следващите години, очаква фондът. Промени в този показател се очакват повече в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики в резултат на по-ограничената държавна подкрепа и по-ниската ваксинация.

"Необичайно висока несигурност съпровожда тази прогноза, а рисковете от влошаването й са големи. Включително от задълбочаване на войната, ескалация на санкциите над Русия, по-рязко от очакваното забавяне на икономиката на Китай заради стриктната политика по затваряне заради коронавируса и появата на по-заразен вариант на вируса.

В допълнение войната завиши вероятността от социално напрежение в повече страни заради по-високите цени на храните и енергията. Заради това инфлацията се очаква да остане висока за по-дълъг период от очаквания през есента. В развитите икономики се очаква през 2022 г. тя да е около 5.7%, а в развиващите се около 8.7%. "Ако се появят знаци за по-висока и трайна от очакваното инфлация, централните банки ще трябва да реагират по-бързо от обичайното с вдигането на лихвите", се посочва в доклада на фонда.

Влошаване на веригите на доставките и продължаващо поскъпване на борсово търгуваните стоки - зърно, петрол и др., може да доведат до постоянно висока инфлация и по-голямо увеличение на заплатите.

    Войната в Украйна изостри нуждата от избора между тежки решения: да се бори с инфлацията и да пази възстановяването на икономиката или между подкрепата на уязвимите и възстановяване на фискалните буфери.

Фондът отбелязва също, че обединените усилия между страни в отговор на хуманитарните кризи ще предпазят икономиките от по-нататъшно фрагментиране, като по този начин се поддържа глобалната ликвидност, управлява се дълговото бреме, адресират се климатичните промени и се работи за поставяне край на пандемията.

Дневник