Промените в Закона за движение по пътищата са концентрирани върху деформализиране на дейността по връчването на съответните документи, които МВР съставя за нарушение на правилата на движение. Това обяви след публично обсъждане на предлаганите промени вътрешният министър Бойко Рашков.

"Потърсили сме по-бързия, по-икономичния начин за връчване на тези документи и увеличаване на събираемостта на глобите. Имаме усъвършенстване на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за реда на призоваване на граждани, включително по електронен път и по телефон. Нарушенията са хиляди по пътищата, трябва да направим деформализиране на дейността на органите, на които ние възлагаме тази дейност", отбеляза Рашков и допълни, че МВР е изостанало в дигитализирането изобщо, не само в тази посока.

По време на обсъждането е имало различни мнения по предложението на МВР за използването на годишните технически прегледи като начин за събиране на глобите - ако те не са платени, автомобилът да не може да мине преглед. "Това съпротива срещу събирането на задълженията ли е", учуди се Рашков, като се надява парламентът да приеме тази идея.

С оглед снижаването на корупцията до поносими размери, както се изрази вътрешният министър, законопроектът предвижда фиксиране на наказанията, да не може да се избира размер и вид наказание и то да е ясно написано в съответния акт.

Рашков посочи още, че стремежът на МВР с предлаганите промени е да се изведат от пътищата само онези шофьори, които представляват опасност за останалите и по най-груб начин нарушават правилата.

Бившите министри на вътрешните работи в третото правителство на Бойко Борисов - Христо Терзийски и Младен Маринов - са подкрепили по време на обсъждането идеята за неотменимост на санкциите, защото "няма да подобрим нищо, ако не подобрим събираемостта на глобите".

Друго предложение е предизвикало леко напрежение на обсъждането - идеята за максимална скорост на магистралите от 130 км/ч (в момента е 140 км/ч), като са били изказани становища, че тази мярка била безсмислена. Рашков зададе въпроса дали ако се намали максимално разрешената скорост, ще намалеят загиналите и ранените по пътищата. В отговор той цитира становище на Европейската комисия, че намаляване на пътния травматизъм може да стане с намаляването на скоростта само с 1 км/ч, а какво остава за 10 км/ч.

Министърът на вътрешните работи акцентира и върху състоянието и качеството на пътищата, което пряко влияе върху броя на тежките катастрофи. Той изнесе данни, според които от 1 януари до 4 април т.г. броят на тежките катастрофи по магистралите са 31, при които са загинали четирима и са 39 ранени. По първокласните пътища броят на тежките пътнотранспортните произшествия през същия период е 105, при които загиналите са 22 души, 138 души са ранени, т.е. налице е петкратна разлика с магистралите по отношение на загиналите и близо 4 пъти разлика при ранените. По второкласните пътища има още повече загинали и ранени.

Тук възниква проблемът - има пряка връзка между качеството на пътя и катастрофите със загинали и ранени, и както отбеляза Рашков, "пита се в задачата тогава, не следва ли да се включат в дискусията ведомствата, които се грижат за състоянието на пътищата". По думите на вътрешния министър ведомствата, които строят пътищата - Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) не са имали представители на обсъждането и "тези, които строят пътищата, не проявяват интерес към тези проблеми", още повече, че отговорността за лошото състояние на даден път е на неговия стопанин - АПИ или община.

На пресконференцията Рашков обяви също, че от Съюза на българските автомобилисти (СБА) и Българския червен кръст (БЧК) са изразили съгласие със законопроекта, включително за намаляването на скоростта по пътищата.

Някои от участниците в дискусията са припомнили, че шофьорите карат различно в Германия и България, което според вътрешния министър показвало, че МВР трябва да е по-строго към водачите, нарушаващи правилата, особено към "рецидивистите" на пътя. Запитан какво ще направи "Пътна полиция" по отношение на контрола, за да не се пропускат нарушители на пътя, Рашков подчерта, че оттук нататък щяло да се върви към увеличаване на възможностите на държавата за технически контрол, включително щял да се увеличи броят на камерите по пътищата.

На въпрос има ли разрив в отношенията между МВР и АПИ (общините) и дали има непоемане на отговорност от тяхна страна, Рашков каза, че една от причините за тежките катастрофи са пътните условия, като МВР настоява стопаните на пътищата да бъдат глобявани много повече.

Друго предложение на МВР за промяна в закона е контролът на пътя да се осъществява и с немаркирани коли, като до този момент такъв законово регламентиран контрол не е осъществяван в България, а всички такива случаи досега в България не са били законни.

Рашков аргументира предложените от МВР промени в Закона за движение по пътищата с това, че от началото на годината до 4 април са станали 1220 тежки катастрофи, при които са загинали 105 души и са ранени 1530 души, като в сравнение с 2021 г. се отчита увеличение и по трите показателя. "Не можем да седим, да съзерцаваме и да не предприемаме нищо", настоя министърът на вътрешните работи.

Дневник