С ултиматум и половина по темата за военна помощ за Украйна се оказа управляващата коалиция в последния работен ден преди великденската ваканция, след като "Демократична България" втвърди тона за ключовото геополитическо решение. То е отлагано повече от месец заради позицията на БСП, че може да напусне управлението, ако правителството изпрати оръжия към страната нападната от Русия.

Това доведе до реакция на премиера Кирил Петков във "Фейсбук", че е "време е да спрем да говорим за червени линии и да поставяме ултиматуми" и даде заявка да търси сближаване на иначе противоположните позиции на два от коалиционните партньори. Размяната на реплики в управлението съвпадна с тридневното посещение на министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, който така и не получи ясен отговор дали и как България ще подкрепи страната му, извън хуманитарна помощ (изпращане на палатки и одеяла) и приемане на бежанци.

Каква ще е развръзката е трудно да се предвиди отсега, но по всяка вероятност решението може да бъде взето неофициално в първия работен ден след великденската почивка (вторник, 26 април) по време на коалиционен съвет, поискан от "Демократична България". Позицията на България се очаква да бъде официализирана пък с решение на или след 4 май, когато ще е първият работен ден на Народното събрание. Заради раздора в коалицията решението за военна помощ за Украйна ще зависи от опозицията в лицето на ГЕРБ-СДС и ДПС.

Половин ултиматум

В четвъртък (20 април) комисията по външна политика прие единствено предложението на "Продължаваме промяната" за предоставяне на "техническа помощ за защитни цели", но не и проекторешенията на "Демократична България" и ГЕРБ-СДС за подкрепа на Украйна с оръжия. Това доведе до реакция от обединението, като първо депутатът Атанас Славов заяви пред Българското национално радио (БНР), че ако не се приеме изпращане на военно-техническа помощ, за формацията това ще е "най-малкото червен флаг или червена линия".

Пред журналисти и съпредседателят Христо Иванов така и не каза ясно дали евентуален отказ от предоставяне на военна помощ за Украйна ще означава "Демократична България" да напусне коалицията, но обяви, че "ще бъдем все по-настоятелни и ще оценяваме дали тази коалиция в състояние да подплати собствените си твърдения, че е евроатлантически ориентирана".

Аз се опитвам да не боравим с ултиматуми, но има реалности и те са такива, че ако управлението не съответства на заявената идентичност, ние няма как да останем част от него.

Христо Иванов

Попитан дали заради темата с военната помощ за Украйна, може да се отиде на нови избори, Иванов каза, че това е рисковано, но "не можем да си позволим да избираме между две злини - или да отидем на избори, за които страната не е готова, или да хвърлим страната в състояние на необявен неутралитет и отделяне от евроатлантическото семейство".

Какво (не) иска "Продължаваме промяната"

След началото на войната на Русия в Украйна представители на "Продължаваме промяната" - напр. председателят на парламента Никола Минчева и вицепремиерът Асен Василев - са се обявявали в подкрепа на военна помощ от България за Украйна. В този контекст изглеждаше изненадващо предложението тъкмо от най-голямата формация в парламента страната да оказва "техническа помощ за защитни цели", но не и оръжия.

Атанас Михнев ("Продължаваме промяната"), който е зам.-председател на комисията по външна политика, обяви, че с това се има предвид изпращане на бронежилетки и каски. Остана неизвестно обаче защо за това е необходимо решение на парламента, при положение че още в началото на април правителството изпрати такива защитни средства към Украйна без да е търсило одобрение от Народното събрание. По-късно в четвъртък (21 април) министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба даде да се разбере, че военна помощ на Украйна е необходима и "липсата на помощ за нас, с претенции за неутралитет - означава да си от грешната страна на историята".

Ако имате каска и жилетка, но не и оръжие в ръцете, тази половинчата мярка е политически приятна, но съобщението е: искате да умрем защитени.

Дмитро Кулеба, министър на външните работи на Украйна

Обяснение за хода на "Продължаваме промяната" даде председателят на парламентарната група Андрей Гюров. По думите му предложението в комисията по външна политика е "рамково и очакваме да се обединим около детайлите в пленарна зала". На въпрос на "Дневник" дали в преработеното на следващ етап проекторешение може да фигурира формулировката "военна помощ", Гюров отговори така: "Обсъждахме няколко различни варианта, включително военно-техническа помощ с примери какво може да включва и какво не".

Нашата парламентарна група ще гласува по съвест. Част от групата биха подкрепили такава формулировка.

Андрей Гюров

Подобно на позицията на премиера Кирил Петков във "Фейсбук" и Гюров отбеляза, че има още един български кораб в Украйна и трябва да "защитим живота и сигурността на нашите граждани". Попитан дали евакуацията на кораба зависи от решението за военната помощ, Гюров каза: "Няма такава обвързаност, но работим като приоритет да гарантираме живота на нашите съграждани".

Какво (не) може да е гласуването

С аргумента, че няма доклад от заседанието на комисията по външна политика председателят на парламента Никола Минчев ("Продължаваме промяната") не включи извънредно точката за военната помощ за Украйна. Заради десетдневната ваканция на депутатите това отлага дебата за най-рано 4 май.

Отсега не може да се направи точна прогноза как ще протече гласуването, а сметките се затрудняват допълнително и от играта с кворума. Според заявените от Минчев правила, решението може да бъде взето при най-малко 61 гласа "за", които да са повече от депутатите "против" или "въздържал се". За решението за военна помощ за Украйна обаче би следвало да се регистрират и гласуват висок брой народни представители, което поставя изисквания и за високи мнозинства.

Сигурните гласове против военна помощ са на "БСП за България" и "Възраждане" - общо най-много 39 депутати. Ако спазят досегашните си заявки, сигурните гласове "за" са на ГЕРБ-СДС, ДПС и "Демократична България" - общо най-много 109 депутати.

В четвъртък (21 април) "Има такъв народ" не каза ясно как би гласувала партията за подкрепа от България за Украйна и поиска първо да се изясни точната позиция. "Нека един път завинаги се изчисти каква е позицията, за да изчистим какво изпращаме", коментира Станислав Балабанов. По думите му е "логично да подкрепим" даването на каски и бронежилетки, но не отговори еднозначно каква е позицията на партията на Слави Трифонов за снабдяването на Украйна с оръжия.

Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" не изключи възможността част от депутатите на най-голямата формация да не подкрепят военна помощ за Украйна.

Ние винаги сме подкрепяли мнението, че всеки носи глава на раменете си и взима решение по съвест. Нашата парламентарна група ще гласува по съвест. Част от групата биха подкрепили такава формулировка.

Андрей Гюров

Какво всъщност се предлага

Засега има три предложения каква помощ да окаже България на Украйна.

В проекторешенията на ГЕРБ-СДС и "Демократична България" изрично пише, че от военната помощ за Украйна не трябва да страдат българските възможности за отбрана, като са използвани две различни формулировки. Избраната от партията на Бойко Борисов е "без да се засягат основни отбранителни платформи и съоръжения", а текстът на "Демократична България" гласи: "съобразно възможностите на нашата страна".

ГЕРБ-СДС предлагат още да се преговаря с НАТО за подсилване на отбранителните способности на България. "Демократична България" пък залага евентуалната военна помощ за Украйна да се финансира от държавния бюджет и фондове на Европейския съюз.

В предложението на "Продължаваме промяната" липсва формулировката "военна помощ", а са изброени формите на подкрепа, за които и досега България полага усилия: мерки срещу икономическите и енергийните последствия от войната и помощ за бежанците. В мотивите към проекторешението пише: "Българският национален интерес като страна-членка на Европейския съюз и НАТО е да има мир на Европейския континент. С проекта се дава мандат на Министерския съвет на България да окаже помощ на Украйна според нейните потребности и съобразно нашите възможности".

Дневник