Логично е Европейският съюз да направи с активите на Русия, попаднали под санкции, това, което Съединените щати направиха със средствата на афганистанската централна банка, след като страната бе овладяна от талибаните.

Това заяви ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел.

В интервю за "Файненшъл таймс" Борел направи паралел между активите, които САЩ планират да използват в помощ на афганистанците, засегнати от последвалата завръщането на талибаните икономическа и хуманитарна криза.

Руското външно министерство нарече подобна стъпка "беззаконие" и предупреди, че тя може да разруши "основите на международни споразумения", по думите на заместник-ръководителя на институцията Александър Грушко. Такова решение би било като "закона на джунглата".

Украинският премиер Денис Шмигал е изразявал подкрепа за подобна идея и е казвал, че страната му води преговори със Съединените щати и "всички наши партньори".

През февруари американският президент Джо Байдън подписа указ, с който част от активите на афганистанската централна банка се прехвърлят в сметка във Федералния резерв на Ню Йорк. При утвърдително съдебно решение администрацията ще ги даде "в полза на афганистанския народ и за бъдещето на Афганистан", а е възможно, докато текат съдебни искове, оставащи средства биха могли да се окажат предоставени на роднини на жертвите на терористичните атаки на 11 септември 2001 г., при които загинаха над 3000 души.

    Имаме парите в джобовете си и някой трябва да ми обясни защо е добре за афганистанските пари, а не за руските.

Жозеп Борел, върховен представител на ЕС във външната политика

"Изпълнен с логика"

Върховният представител на Европейския съюз във външната политика и политиката на сигурност обяснява, че би подкрепил такъв ход в голяма степен защото е "изпълнен с логика" в момент, когато Западът обсъжда как Москва може да бъде принудена да плати част от щетите, причинени в хода на конфликта, пише вестникът.

Аналогията на Борел е със САЩ и решението да се компенсират жертвите на тероризъм и да се предостави хуманитарна помощ на Афганистан (чрез част от резервите, както бе обявено през февруари), защото ЕС и съюзниците замразиха в началото на войната стотици милиарди долари валутни резерви в сметки на руската централна банка. През март Русия обясни, че с тези ограничения са замразени около 300 млрд. от златните и валутните ѝ резерви, или около половината (по данни към 1 април). Според украинския президент Володимир Зеленски страната му ще се нуждае от 600 млрд. долара за възстановяването си.

В ЕС - чиито оценки за нуждите при възстановяването на Украйна също достигат стотици милиарди долари - са обсъждани начини резервите да се използват за възстановяването на Украйна, но Брюксел не е отправял никакви конкретни предложения по темата. Борел повдига въпроса като един от начините за реакция, отбелязва "Файненшъл таймс". Според САЩ такава стъпка не може да се осъществи с лека ръка, изисква координация със съюзниците, а може да е необходимо и специално законодателство в САЩ.

Засега в подкрепа на конфискуване на руски активи - но не на централната банка, а на олигарси - са се изказвали председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и американският президент Джо Байдън. Темата обаче остава деликатна заради нуждата да не бъдат прекрачени законови граници и да не бъдат накърнени ничии права - конфискация на активи е възможна вследствие на присъда, но не и просто защото някой е санкциониран. Все пак Борел изтъква прецедента с решението на САЩ и за 3.5 млрд. долара от резервите на афганистанската централна банка.

Преди няколко дни руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада в кражба на руски активи в чужбина, както и че златно-валутните резерви са формирани и от парите, превеждани за доставки на газ. "С други думи, през всичките тези година ползват газа ни безплатно."

Дневник