Разследването "Tроловете на Путин" на финландската журналистка Йесика Аро излезе на български, съобщи издателство "Сиела". Преводът е на Максим Стоев, а редактор - Димитър Николов.

Йесика Аро, която е живяла в Русия, описва реални истории от фронтовете на руската информационна война. Когато започва своето вече станало световноизвестно разследване за руските пропагандни тролове през септември 2014 г., тя е само на 33 години - млада жена, която мечтае за семейство и професионална реализация. След статията ѝ в обществената медия Yle обаче, посветена на въздействието на информационната война на Кремъл зад граница, срещу нея започва безпрецедентна кампания, целяща да изтощи психиката ѝ и да "запуши" устата ѝ. Заради безпрецедентния натиск е принудена да напусне родината си, но не спира разследването си.

В книгата си Аро осветлява редица фронтове на информационната война с Русия - още от времето на цветните революции в Източна Европа, през убийството на Сергей Магнитски, руската намеса в избирането на Доналд Тръмп, окупацията на Крим и Донбас, свалянето на малайзийския самолет над Украйна.

Намесени са имената на хора, които познаваме и от българския фронт на информационната война - като Александър Дугин и генерал Решетников, както и нашумялата и у нас преди година тема за закона "Магнитски".

Базирайки се на интервюта с дипломати, журналисти, политици, сблъскали се с руската пропаганда, станали нейни жертви, не само във Финландия, но и в Литва, Беларус, САЩ, Швеция, Великобритания, Украйна, Йесика Аро чертае точна карта на влиянието на руската машина за тролове върху оформянето на общественото мнение.

"За да излезе една книга днес, тя се подготвя около година и половина-две, заради купуване на права, превод, редакция, печат и т.н. Така че тази книга няма нищо общо с войната в Украйна - тя има общо с войните в мирно време между хората. И особено у нас. Интернет троловете предизвикват конфликти, сеят съмнения, подозрения, рушат самата ни вяра в обективната реалност", казва Захари Карабашлиев - главен редактор на издателство "Сиела".

Из "Троловете на Путин" от Йесика Аро

СЕЛСКИЯТ РАЗБОЙНИК

Преди международната армия от тролове на Путин да ме вземе на прицел, животът ми беше спокоен.
Бях отдадена на работата си като журналист и пишех както по вътрешни, така и по международни теми. Взех участие в стартирането на нов проект за социална медия, Yle Kioski. Той беше предназначен да достигне до аудитория, която не се интересува от традиционното предлагане на новините на Yle.

Като журналист исках да предоставям информация, която е от значение за финландците. Бях в привилегировано положение и бях разглезена от свободите, за които повечето чуждестранни журналисти могат само да мечтаят. Финландското наказателно право и трудовото законодателство, строгият етичен професионален кодекс на журналистите и саморегулирането на медиите създаваха работна среда, в която беше безопасно да се пише.

Или поне така си мислех.

В края на 2013 г. наблюдавах и писах за публичните протести срещу корумпирания президент на Украйна Виктор Янукович. Когато така наречените проруски сепаратисти се появиха в Украйна и започнаха да окупират правителствени сгради и телевизионни станции през пролетта на 2014 г., събирането на проверена фактическа информация започна да става все по-трудно за мен въпреки моето обучение.

Ситуацията се замъгляваше от руските медии и различни странни сайтове, които разпространяваха обвинения срещу Украйна като агресор и ѝ вменяваха вината за избухналата гражданска война. По-рано в кариерата си бях писала за друг конфликт, който пропагандата на Кремъл също изопачи, а именно за Руско-грузинската война от 2008 г. Но в Украйна през 2014 г. броят на международните медийни кампании с фалшива информация беше зашеметяващ.

Невоенните средства за враждебно влияние, психологически операции и невярна информация, насочени към цивилни, винаги са ме интригували. Нацистка Германия и Съветският съюз научиха света колко бързо политическото ръководство, ако пожелае, може да овладее съзнанието на своите граждани и да ги превърне в лоялни служители на режима. За да остане на власт и да постигне целта си на практика, диктаторът трябва само да озапти свободните медии и да ги превърне в мегафон на управлението си - постепенно или веднага със сила.

Едно от най-ефективните в исторически план средства за военна пропаганда е дехуманизирането на врага, представянето му като чудовищен нечовек. Когато противникът е демонизиран, войната срещу него е оправдана и войниците са мотивирани да се бият за привидно легитимна кауза.

Научните изследвания на мозъка показват защо дехуманизацията е ефективна: човешкият ум е склонен към сегрегация и дискриминация. Расисткият език и враждебните представи, например за евреи, мюсюлмани или украинци, предизвикват силни асоциации и подтикват към дискриминация.

Магнитно-резонансното изобразяване на мозъка разкрива, че средно хората реагират хладно на изображения на индивиди, за които се твърди, че са например наркомани, бездомни или мигранти. Според изследователите на дехуманизацията дори е обичайно хората да възприемат цели групи от себеподобни като нечовешки.

Изследванията също така установяват, че колкото повече определена група е дехуманизирана от пропагандата, толкова по-голяма подкрепа се очаква за враждебната политика или военен конфликт спрямо нея. Обезчовечаването също води до отказ да се предлага помощ на членовете на такава група и дори до оправдаване на изтезания. В исторически план демонизацията им е довеждала до геноциди и престъпления срещу човечеството, затова в западните страни пропагандата срещу етнически групи е забранена със закон.

От 2014 г. руските държавни медии широко и систематично изобразяват Украйна като държава, управлявана от престъпни исторически врагове: фашисти и нацисти. Според тях украинският народ трябва да бъде освободен от контрола на злите нацисти. Много руски войници, вербувани в армията, за да освободят украинците от фашисткия гнет, бяха разочаровани, влизайки в Украйна - никъде не се появиха фашисти.
Докато изследвах в мрежата конспиративните теории за Украйна, се увлякох от изучаване на информационната война на Русия срещу колективния Запад.

През есента на 2014 г. интервюирах Андрей Иларионов - бивш близък съветник на руския президент Путин, който изнесе лекция за информационната война на Кремъл на конференция в Талин. През 2005 г. той обяви, че Русия вече не е демокрация, премести се в Съединените щати и стана изследовател.

Бившият вътрешен човек в продължение на година даваше информация и интервюта за руската дейност в Украйна, в които призна, че Русия е планирала операцията в Крим повече от десетилетие предварително. В Талин той описа как в Русия се преподават тактиката и способите на информационно-психологическата война в училищата и университетите, както и на държавните служители. Разказа как руските медии не са независими, а са част от държавната пропагандна машина на Кремъл.

В дигиталната ера онлайн пропагандата е евтина, ефективна и се разпространява през националните граници мигновено, подчерта той.

Попитах го защо Кремъл води информационна война. Има няколко причини, отговори той: Москва иска да обясни както на руснаците, така и в чужбина защо воюва в Украйна. Освен това Русия иска да покаже кой е шефът.

Но има и друга причина.

"Най-важното за Кремъл е усещането, че е в състояние да води информационна война. Подобно на селски разбойник, Русия иска да покаже, че може да прави каквото ѝ хрумне", каза Иларионов в интервюто, което направих за радиото.

СЪВРЕМЕННОТО ОРЪЖИЕ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ

Руското ръководство откри нов фронт в своята информационна война срещу гражданите в Русия и в чужбина.

В Санкт Петербург, на по-малко от 400 километра от Хелзинки, агенция фабрикува лъжи и клевети в социалните медии. Така наречената фабрика за фалшиви новини беше разкрита от смели руски журналисти, които бяха проникнали в нея, работеха като "тролове", както се наричаха служителите на пропагандната служба, и публикуваха цялата придобита информация в медиите.

Троловете получавали месечна заплата, за да се представят за хора с определено мнение в социалните медии, да поддържат и актуализират фалшиви профили, в които венцехвалят руския президент Владимир Путин и ругаят руските опозиционни фигури и САЩ.

Електронните пощи както на агенцията, така на нейните шефове и служители бяха хакнати и съдържанието им бе публикувано. Според придобития от новинарския сайт BuzzFeed стратегически документ целта на Путин е платените му тролове да манипулират публиката в мрежата в желаната насока и да променят съотношението между проруските и антируските онлайн коментари.

Във Финландия троловете вече бяха в стихията си. През лятото бях интервюирала експерта по киберсигурност, професор от университета в град Аалто Ярно Лимнел относно воденето на хибридната война. Той разказа как руски говорещите тролове в Twitter коментират неговите туитове.

И когато тогавашният министър на отбраната Карл Хаглунд описа публично влиянието на Русия онлайн и каза, че постовете му във Facebook и Twitter са придружавани от стотици подвеждащи съобщения всеки път, когато коментира събитията в Украйна, разбрах, че Русия вече провежда кампании срещу финландските обществени лидери.

Бях загрижена за потенциалната заплаха, породена от армията от руски автори на фалшиви новини спрямо широката публика и ползвателите на мрежата. Мнозина биха могли несъзнателно да следят, разпространяват и четат материали, произхождащи от фабриката за фалшиви новини в Санкт Петербург или подобно учреждение някъде другаде.

Според мен прилагането на военната доктрина на Кремъл чрез тролове и невярна информация, т.е. "защита на интересите на Русия в информационното пространство", застрашава основното право на обикновените хора: свободата на изразяване, което включва правото да получавате безпристрастна информация.

Повече от 70 хиляди души във Финландия говорят руски и мисля, че те са в най-голям риск. Но кой знае, може би троловете ще манипулират и други. Исках да придобия и точна информация за тролските технологии.

Социалните мрежи са изключително подходящо място за операции по въздействие. Проучванията показват, че хората не осъзнават докрай сведенията, които получават от медиите, и не са особено критични. Умело поднесено, съдържанието е възбуждащо, емоционално, пристрастяващо и следователно подходящо за психологически операции.

Също така много от функциите на някои медии също са подходящи за провеждането на международни пропагандни операции. Който и да е обикновен потребител, на пръв поглед несвързан с Кремъл човек, може да създаде евтина собствена мрежа от ботове или фабрика за тормоз на дадено лице във Facebook и Twitter.
Facebook и Twitter в ръцете на руските тролове се явяват като психологическо оръжие за масово унищожение.

Това ново явление трябваше спешно да бъде изучено.

Дневник