Новият Висш съдебен съвет (ВСС), чието избиране новата власт сочи сред основните си приоритети, трябва да започне работа в началото на октомври. Оставащите дотогава по-малко от пет месеца обаче правят все по-трудно осъществими смелите заявки за кадрови и структурни промени в съвета, които да осигурят независимост на членовете му, прозрачност и ефективност в работата му.

Един от етапите на процедурата за избор на нов състав вече приключи - съдиите, прокурорите и следователите номинираха своите кандидати и през юни предстоят общи събрания, на които да бъдат окончателно избрани представителите от т.нар. професионална квота. Парламентът все още не е открил процедура за номиниране на представители от неговата квота в кадровия орган, макар че до крайния срок за предложения остават 52 дни, а нужното по закон мнозинство ще изисква преговори между коалиционните партньори в управлението и опозицията, които не обещават да са леки. Процедурата тече на фона на продължаващи декларации от страна на правителството за сериозна съдебна реформа и ангажимент, залегнал в коалиционното споразумение - във ВСС да има повече съдии, избрани от съдии. За целта обаче са необходими конституционни промени, за които все още няма нито готовност, нито ясно мнозинство в Народното събрание.

Така, през октомври може да се окаже, че новият кадрови орган на съдебната власт ще се избира не само по стария модел - без реформа и засилено представителство на съдиите, избирани от съдии - но и ще има възможност да се повторят мнозинствата от сегашния Висш съдебен съвет, тъй като новите членове може да се окажат избрани под натиска на парламентарната опозиция от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане".

Поредна трудна парламентарна битка на хоризонта

"За да приключим процедурата по избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота в срок, обсъжданията също трябва са започнат скоро. Надявам се да се поздравим с един по-смислен състав на ВСС. Ще трябва да търсим по-сериозно мнозинство, това неизменно включва разговори с опозицията, за да достигнем нужните гласове", коментира във вторник председателят на парламента Никола Минчев.

Според Закона за съдебната власт Народното събрание трябва да избере своите 11 представители в съвета най-късно месец преди изтичането на мандата на действащия орган - т.е. до 3 септември. Крайният срок за номинациите, измежду които ще се избира, пък е два месеца преди гласуването - т.е. до 3 юли. Това означава, че народните представители разполагат с 52 дни, за да приемат процедурните правила и да внесат кандидатурите, които ще бъдат обсъждани.

До момента партиите от управляващата четворна коалиция - "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", отказват да коментират както официално, така и неофициално номинации за ВСС. Причината - очаква се кандидатурите да бъдат част от по-обща договорка, в която ще бъдат разпределени цяла група ключови и вакантни към момента позиции - двама съдии в Конституционния съд, главен инспектор и още десет инспектори към съдебния съвет, шеф на антикорупционната комисия. Опитът до момента сочи, че преговорите за важните постове в държавата до момента вървят трудно, като най-ярката илюстрация за това беше проваленият избор за управител на народната банка.

Задачата се усложнява от законовото изискване, според което за попълване на парламентарната квота е нужно мнозинство от 2/3 от депутатите - 160 гласа. Управляващата коалиция - дори при пълно единодействие, разполага с едва 134 гласа, така че вотът на опозицията ще бъде решаващ. Изискването за по-голямо мнозинство бе въведено с промените в Конституцията през 2015 г., за да се ограничи кадруването на управляващите в съдебната власт, но в настоящата политическа конфигурация може да се окаже препъникамък.

Вместо промени в Конституцията, призив за самоограничение

Според първоначалните идеи на управляващите изборът на нов състав на ВСС трябваше да бъде съпътстван от конституционна промяна, която да промени квотите в съвета и да позволи в него да има повече съдии, избрани от съдии. Такъв законопроект обаче все още не е бил предлаган нито за обществено обсъждане, нито е внасян в Народното събрание. В Министерството на правосъдието е сформирана работна група, която изготвя предложения за промени в законодателството, включително и свързани със състава на ВСС и квотите, от които се състои.

"За да има промяна в управлението на съдебната власт, трябва да бъде засилена квотата във ВСС на съдиите, избрани от съдии, а квотите са определени на конституционно ниво", коментира преди седмица пред "Дневник" Андрей Янкулов, който е част от работната група в Министерството на правосъдието и е автор на концепцията за законодателни изменения. С други думи - ВСС може да бъде реформиран само с широка подкрепа, включително и от ДПС и ГЕРБ и след промени в Конституцията. Дискусията по идеите за промени в основния закон до момента изобщо не е започнала. Създадената временна парламентарна комисия по темата така и не се е събирала, след като трите опозиционни партии я бойкотираха.

В ситуацията на труднопостижима промяна правосъдният министър Надежда Йорданова очерта възможност за частично заобикаляне на процедурите чрез вота в Народното събрание. "Преди Великден официално уведомих председателя на парламента, че има препоръка от отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека при избора на парламентарната квота на ВСС Народното събрание да се самоограничи и да не избира действащи прокурори, така че да се намали фактическата власт на главния прокурор върху ВСС", коментира министърът, цитирана от lex.bg. По закон професионалната общност излъчва петима членове в прокурорската колегия на ВСС, като може да избира за местата както прокурори, или следователи, така и хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества.

Кого издигнаха професионалистите

Един от етапите по попълването на съдебния съвет вече приключи, след като професионалната общност номинира кандидати и през юни предстоят общи събрания за избирането им. Съдиите издигнаха 15 кандидати, прокурорите - 8, а следователите - трима души, които да ги представляват в новия Висш съдебен съвет. Най-високопоставеният в йерархията кандидат е Красимира Филипова, заместник на главния прокурор Иван Гешев.

Сред номинираните е и известният критик на работата на Гешев и прокуратурата - следователят Бойко Атанасов. Той се явява многократно на конкурси през ВСС, но до момента никога не е получават подкрепа заради критичната си позиция към прокуратурата и ръководството й. Беше предложен за конкурент на Гешев в процедурата за избор на главен прокурор, но номинацията му не бе издигната официално. Последно следователят се яви два пъти пред ВСС като кандидат за европейски делегиран прокурор, но номинацията му бе отхвърлена, а вчера бе наказан с намаляване на заплатата с 20% за една година заради нарушения на етичния кодекс на магистратите - нарушил е изискванията да не участва в производства при наличие на конфликт на интереси, да не участва в партийно-политическа дейност и да не се намесва в политически или бизнес среди на влияние, както и да не използва служебното си поведение, за да влияе в частен интерес.

За място в съвета е предложен и европейският делегиран прокурор Станислав Стойков, който бе сред първите български номинации, одобрени от Лаура Кьовеши. Макар че е назначен в европейската прокуратура, той е прокурор и в Софийската градска прокуратура. Съдиите от Софийския градски съд са издигнали кандидатурата на колегата си Атанас Атанасов, който правораздава в наказателното отделение и бивш председател на Съюза на съдиите в България - най-голямата съсловна организация с активна позиция за съдебна реформа и с позиция за по-голямо участие на съдиите, избрани от съдии във ВСС. Настоящият председател на Съюза на съдиите в България - Татяна Жилова, също е номинирана за член на новия ВСС.

Номинираните за членове на съдийската колегия на новия ВСС са:

  • Младен Димитров - административен ръководител - председател на Районен съд - Велико Търново
  • Любомир Нинов - съдия в Районен съд - Варна
  • Иван Калибацев - административен ръководител - председател на Районен съд - Пловдив
  • Мария Терзийска - заместник на административния ръководител - зам.-председател на Окръжен съд - Варна
  • Васил Петков - административен ръководител - председател на Окръжен съд - Ямбол
  • Явор Колев - административен ръководител - председател на Административен съд - Пловдив
  • Миглена Тянкова - административен ръководител - председател на Окръжен съд - Хасково
  • Атанас Атанасов - съдия в Софийски градски съд
  • Владимир Вълков - съдия в Софийски градски съд
  • Даниела Александрова - заместник на административния ръководител - заместник-председател на Софийски районен съд
  • Дора Михайлова - заместник на административния ръководител - заместник-председател на Софийски окръжен съд
  • Антоанета Аргирова - съдия в Административен съд София - град
  • Татяна Жилова - съдия в Административен съд София - град
  • Красимир Лесенски - съдия в Районен съд - Пазарджик
  • Йордан Дамаскинов - съдия в Окръжен съд - Русе

Прокурорите са номинирали 8 представители за прокурорската колегия на новия ВСС:

  • Добринка Калчева - прокурор в Апелативна прокуратура - Пловдив
  • Владимир Станков - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - Варна
  • Красимира Филипова - заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура
  • Николай Димитров - прокурор във Върховна касационна прокуратура, завеждащ отдел 03 "Съдебен"
  • Владимир Николов - административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Плевен
  • Пламен Петков - административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Сливница
  • Станислав Стойков - европейски делегиран прокурор, прокурор в Софийска градска прокуратура
  • Димитринка Шкодрова-Георгиева - заместник на административния ръководител - зам. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Ямбол

Следователите са издигнали трима души за представители във ВСС, които могат да влязат в състава на прокурорската колегия на ВСС. Те са:

  • Бойко Атанасов - следовател в Следствения отдел на СГП
  • Петко Петков - следовател в Национална следствена служба и председател на Камарата на следователите
  • Наталия Стаменова - следовател в Национална следствена служба

Как се избират членове на Висш съдебен съвет

ВСС се състои от 25 членове с минимум 15 г. юридически опит, разделени в две колегии - съдийска и прокурорска, като във втората влиза и един представител на следователите. Членове на ВСС по право са "тримата големи" в съдебната власт - председателите на върховните съдилища и главният прокурор.

Членовете на съвета се попълват в две квоти - професионална и парламентарна. Единадесет членове на съвета се избират от Народното събрание и единадесет се излъчват пряко от всички съдии, прокурори и следователи. В професионалната квота влизат 6 съдии, 4 прокурори и един следовател. Всички останали членове на ВСС се предлагат от парламентарно представени партии и се избират от Народното събрание. Мандатът на изборните членове на ВСС е 5 г. без право да бъдат преизбирани за два последователни мандата.

Дневник