изуално потвърждение за наличието на този невидим обект и идва три години след първото изображение на черна дупка от далечна галактика.

Черните дупки са области в пространството, където гравитацията е толкова силна, че нищо не може да се измъкне, включително и светлината. Така изображението не представя самата черна дупка, защото тя е напълно тъмна, а нажежения газ, който обгръща явлението - което е четири милиона пъти по-масивно от нашето Слънце - в ярък пръстен от огъваща се светлина.

"Тези безпрецедентни наблюдения значително подобриха разбирането ни за това, което се случва в самия център на нашата галактика", каза Джефри Бауър, учен по проекта EHT, от тайванската Academia Sinica.

В изявлението, предоставено от Френския национален център за научни изследвания (CNRS), Бауер казва още, че наблюденията са предложили "нови прозрения за това как тези гигантски черни дупки взаимодействат със заобикалящата ги среда".

Резултатите са публикувани в The Astrophysical Journal Letters.

Sagittarius A* - съкратено Sgr A*, което се произнася "sadge-ay-star" - дължи името си на откриването си в посока на съзвездието Стрелец. Съществуването ѝ се предполага от 1974 г., когато в центъра на галактиката е открит необичаен радиоизточник. През 90-те години на ХХ век астрономите картографират орбитите на най-ярките звезди в близост до центъра на Млечния път, като потвърждават наличието на свръхмасивен компактен обект там - работа, която води до присъждането на Нобелова награда за физика за 2020 г. Въпреки че наличието на черна дупка се смяташе за единственото правдоподобно обяснение, новото изображение предоставя първото пряко визуално доказателство.

Тъй като обектът се намира на 27 000 светлинни години от Земята, на небето той изглежда със същия размер като поничка на Луната.

Заснемането на изображения на толкова отдалечен обект изисква свързването на осем гигантски радиообсерватории по цялата планета в един виртуален телескоп с размерите на Земята, наречен EHT. Сред тях е 30-метровият телескоп на Института за милиметрова радиоастрономия (IRAM) в Испания, който е най-чувствителната единична антена в мрежата EHT.

Дупката се държи така, както е предсказано от Общата теория на относителността на Айнщайн от 1915 г., според която силата на гравитацията е резултат от изкривяването на пространството и времето, а космическите обекти променят тази геометрия.

Въпреки факта, че Sgr A* е много по-близо до нас, визуализирането ѝ представляваше уникално предизвикателство. Газът в близост до черната дупка се движи с една и съща скорост, близка до скоростта на светлината. За обиколката на Sgr A* са необходими само няколко минути.

Полученото изображение - дело на повече от 300 изследователи от 80 държави в продължение на пет години - е средноаритметично от множество изображения, които разкриват невидимото чудовище, което се крие в центъра на галактиката.

Сега учените са нетърпеливи да проверят теориите за това как се държи газа около дупката - слабо проучено явление, за което се смята, че играе роля при формирането на нови звезди и галактики.

БГНЕС/Дарик