Хърватия прие закон за въвеждане на еврото от 1 януари 2023 г. в петък, съобщи Ройтерс.

Законът за замяна на хърватската куна беше гласуван с мнозинство от 117 депутати в 151-местния парламент, с 13 гласа "против" и един "въздържал се". Поправките на дясно ориентираните партии, които казаха, че моментът не е подходящ за този ход и че това само ще увеличи бедността и инфлацията, бяха отхвърлени.

Според новия закон цените ще се показват в двете валути от септември и ще продължат да се използват паралелно през следващата година.

Правителството заяви, че приемането на еврото ще премахне валутния риск, ще намали лихвените проценти, ще подобри кредитния рейтинг на страната и ще отвори пътя за повече инвестиции.

Основното предизвикателство пред правителството и централната банка е да овладеят инфлацията и бюджетните разходи, за да удовлетворят номиналните макроикономически критерии за членовете на еврозоната.

Хърватия подаде заявка за влизане в еврозоната през лятото на 2019 г., една година след България. Първоначално двете държави - единствените, намиращи се в чакалнята за еврозоната, си бяха поставили за цел да въведат еврото от началото на 2023 г., но впоследствие София отложи целта си с една година и сега се стреми да възприеме европейската валута от 1 януари 2024 г. В сряда правителството отсрочи приемането на националния план за въвеждане на еврото в България. Вицепремиерът Асен Василев потвърди в Народното събрание в петък, че целевата дата остава същата.

Дневник