Европейската комисия предложи в сряда избягването на наложени от ЕС санкции да бъде обявено за общоевропейско престъпление, след като се оказа, че едва 12 от 27-те държави имат подобни разпоредби.

Съгласно европейското право именно националните власти трябва да следят за спазването на въведените от ЕС санкции, а ако не го правят - Европейската комисия може да заведе срещу тях наказателни процедури.

Част от страните преследват заобикалянето на санкциите само като административно нарушение, съобщи еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс, който е автор на предложението за разширяване на списъка с общопризнати в ЕС наказателни престъпления. Това създава рискове санкционирани лица да пренасочват активите си към държавите с по-леки или никакви санкции, за да избегнат изземването им. Идеята ще бъде дадена за одобрение на европейските правителства, които трябва да я приемат с консенсус, и на Европейския парламент, където се търси обикновено мнозинство.

Едва след това Еврокомисията ще има правно основание да разпише по-подробни правила за преследване на нарушения, свързани със санкционния режим, включително общи дефиниции и и наказания. Еврокомисията смята, че такива престъпления като прехвърляне и трансформиране на имущество, трябва да се преследват с 4-12 години затвор и да засягат не само собствениците на активи, включени в санкционните списъци на ЕС, но и работещите за тях адвокати, съветници и банкери, каза Рейндерс.

До момента ЕС е замразил активи на руски олигарси, включени в санкционните списъци заради войната в Украйна на стойност 9.8 млрд. евро, и е блокирал банкови транзакции на тези лица и фирми за 200 млрд. евро. Замразените активи на руската централна банка са 23 млрд. евро, което е едва една четвърт от иззетите в САЩ активи на руския трезор.

Всички средства и активи си остават притежание на техните собственици, които само са ограничени да се разпореждат с тях, посочи еврокомисарят. Те могат да бъдат иззети само, ако се докаже, че са придобити от престъпна дейност и има съдебно решение за това. Според еврокомисаря от началото на войната в ЕС не е издадено нито едно такова решение.

Рейндерс обясни, че в бъдещата директива ще се предвиди правна възможност за активи на санкционирани, които са конфискувани със съдебно решение, да бъдат предадени в бъдещия европейски фонд за възстановяване на Украйна.

Конфискация и без присъда

Междувременно Еврокомисията предлага още една директива, с която да се облекчи конфискуването на активи на лица, осъдени за организирана престъпна дейност. С нея се разширява списъкът на престъпления, които подлежат на конфискация, като освен санкционирано имущество се включват престъпления срещу природата, срещу киберсигурността, трансфер на човешки органи, на оръжие, на мигранти и на културни обекти, а също убийствата и мъченията.

Еврокомисията предлага, органите, занимаваши се с изземване на незаконно придобито имущество (в България КПКОНПИ) да получат право за временна конфискация. Такава ще бъде възможна в рамките на до седем дни, за да се избегне прехвърляне и скриване на имуществото, докато бъде издадена съдебна заповед за конфискация, съобщи еврокомисарят за вътрешния ред Илва Йохнсон.

Предвижда се възможност за конфискуване на имущество и без издадена присъда, ако "съдът е убеден, че активите са придобити от престъпна дейност", ако техният собственик не може да бъде осъден поради укриване, смърт или давност, добави еврокомисарят.

В момента ЕС успява да конфискува едва 1% от активите от престъпна дейност и да иззема около 2% от тях. Смята се, че приходите от незаконни дейности възлизат на 139 млрд. евро годишно. По данни на Европейската комисия около 80% от парите и друго имущество идват от незаконни деяния, 60% - от корупция. Поне 70% от организираните престъпни групи работят в повече от три европейски държави.

Дневник