След почти три часа обсъждания парламентът окончателно прие промени в закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който регулира дейността на т.нар. Комисия по досиетата. Предложенията, направени от "Демократична България" гласят, че принадлежността на даден човек към "Държавна сигурност" ще бъде обявявана отново, независимо че вече има установена такава, ако същият човек отново се кандидатира за публична длъжност. Решението бе прието с гласовете на "Продължаваме промяната", ГЕРБ-СДС и "Демократична България".

Редакционната поправка за закриването на комисията, която бе направена от председателя на парламентарната група на БСП Георги Свиленски, не бе подложена за гласуване по преценка на председателстващия заседанието Кристиан Вигенин.
Така направената промяна в закона пък дава възможност за заобикаляне на решението на Върховния административен съд, което гласи, че комисията няма компетентност да обявява повторно лицата, чиято свързаност с бившите служби вече е обявявала.

По време на дебата прозвучаха вече познатите тези на политическите формации. От "Демократична България" призоваха истината да не се крие от хората. Според депутатите от обединението законът не е завършил своята мисия, защото в България не е имало лустрация и не е имало възстановено чувство за справедливост по отношение на тоталитарния режим.

"Трябва да знаем, ако има зависимости днес, породени още в миналото, как те са се развили след това и да направим своята оценка като граждани в едно демократично общество. Поне това дължим на българското общество - да прекъсваме зависимостите от миналото", заяви Атанас Славов от "Демократична България".

Според Рена Стефанова от "Продъжаваме промяната" законът защитава правото на обществото да знае кой е бил част от службите при всеки опит да се насочи към властта.

Депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков също защити позицията, че щом като няма лустрация, всеки път, когато някой иска да заеме обществена длъжност, комисията да припомня факта дали е бил част от Държавна сигурност.

От опозицията най-активни бяха депутатите на "Възраждане", които смятат комисията по досиетата за "поредната ненужна и паразитна структура в държавната администрация" и припомниха, че дейността на органа струва около 4 млн. лева на година. Според тях това се прави, за да може "Демократична България" да подгрява своите избиратели.

От БСП също се противопоставиха на предложенията, като, освен че припомниха тяхното дългогодишно искане комисията да бъде закрита и да се преформатира в Институт за националан памет, призоваха колегите си да се съсредоточат върху съдебната реформа и да се заемат с проблемите на хората "сега и днес". Прозвуча и познатият аргумент, че голяма част от хората, които биха били засегнати от закона, вече на са между живите.

ДПС, които на първо четене подкрепиха предложенията на "Демокртична България", този път се отметнаха с аргумент, че 30% от досиетата са били унищожени и дори да бъдат разгледани, няма да бъде научена цялата истина. Съгласиха се с аргумента, че законът засяга хора над 65 години и заявиха, че обръщането назад в миналото е контрапродуктивно и нарекоха закона "дъвка за наивници".

Последно през 2020 г. ГЕРБ и ВМРО направиха опит да решат въпроса с изтеклия мандат на Комисията по досиетата, като внесоха предложение съставът ѝ да бъде намален от девет на пет души, а изборът да бъде направен в едномесечен срок след влизането в сила на разпоредбите, т.е. до края на мандата на 44-ия парламент, в който двете партии бяха мнозинство. След обвиненията на опозицията за предизборни действия законопроектът беше оттеглен.

Междувременно в края на дискусията по законопроекта се стигна почти до бой в пленарна зала след размяна на реплики между депутата от "Продължаваме промяната" Искрен Митев и лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов. Гласуването се проведе едва след като зам.-председателят на Народното събрание обяви почивка за потушаване на напрежението.

Дневник