Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев не очаква България да има проблем с приемането на еврото от 1 януари 2024 въпреки станалия вчера публично известен доклад на Европейската комисия. Според него страната продължава да не отговаря на условията за влизане в еврозоната и Европейската комисия няма да я препоръча в годишния си доклад за 2022 г.

В доклада е записано, че България не отговаря на два от петте критерия за въвеждане на еврото - не е съобразила изцяло законодателството си с изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и не може да гарантира стабилност на цените. При референтно ниво от 4.9% инфлацията в България през миналата година е била 5.9%, докато в Хърватия тя е задържана на 4.7%. Припомня се, че България е била над минималните нива за инфлация и през 2020 г. - 2.6% при таван от 1.8%.

    Очаквам, че ще успеем да изпълним инфлационния критерий въпреки тежкия шок ударил европейските икономики.

Асен Василев, вицепремиер и финансов министър

На изслушване в парламентарната комисия по бюджет и финанси той посочи, че над 100 закона трябва да бъдат преработени, за да отговарят на изискванията, а това е нямало как да се случи през миналата година, тъй като шест месеца не е имало парламент. Той обясни, че в България инфлацията е по-висока от тази в ЕС, тъй като енергията и и храните са с по-голям дял в потребителската кошница в сравнение с станалите страни. За пример даде Франция, която е с ниска инфлация, тъй като потребява по-малко газ за сметка на ядрена енергия.

Той обясни, че докладът за еврото е на Европейската централна банка, а конвергентният доклад на Европейската комисия е бил доста по-остър към Германия и Франция, отколкото към България.

"В момента няма държава членка под 3% дефицит. При нас ситуацията е повече под контрол, отколкото в другите държави", каза Василев. Той прогнозира, че Европейската комисия и догодина ще разреши изключения от допустимия дефицит от 3%, тъй като, ако всички са в нея, Европа ще е в рецесия, а трябва да може да води адекватна финансова политика.

По думите му в България енергийната инфлация вече е овладяна, а при храните е почти овладяна. През втората половина на годината пък ще се мери срещу по-висока база.

Вицепремиерът Василев очаква инфлацията на годишна база да бъде между 10 и 11%.

"Основният риск за допълнителна инфлация идва по линия на храните, а не на енергоизточниците. Цените на зърното са 3.5 пъти по-високи от същия период през миналата година. Няма още общоевропейска политика в тази посока. Ще има презапасяване. Трудно е да се прогнозира цената на зърното и фуражите през септември-октомври. Цените на торовете са вдигнати между 3 и 4 пъти. Към момента сме изконсумирали 21% увеличение на цената на храните. През лятото не се очаква да има допълнителен натиск, Европа започва да си произвежда сама храни. Есента и зимата, ако не се вземат общоевропейски мерки, може да има инфлация по линия на храните, а не на горивата. Европа трябва да изземе контрол на границите, като позволи внос на някои храни, намали износа, да се държи като национална държава на общоевропейско ниво. Засега има чуваемост, но без действия. Ако стигнем септември без действия, нещата ще станат сложни и драматични", прогнозира Василев.

Румен Гечев от БСП се възмути от "циничния" подход на Европейската комисия при доклада. Той представи данни, че инфлацията в ЕС е 8.7%, дефицитът е 7%, а "говорят за България", която е с по-малък дефицит, при положение че е по-енергийно зависима.

"Те ни натресоха да сме в тази ситуация и вчера ни критикуват. Бих ги критикувал, че на Конго е 6% инфлацията. Не можем да търпим всякакви оценки. Те са затънали в дефицити и инфлации, нас ще ни критикуват", каза Гечев.

Георги Ганев от "Демократична България" заяви, че Хърватия, за която докладът дава по-добра оценка, не отговаря на два числови критерия, като не е изпълнявала и дълговия критерий и това е подминато, а за България много пъти такива неща не са били подминавани.

Актуализацията на бюджета влиза в Народното събрание през следващата седмица

Асен Василев съобщи, че актуализацията на бюджета ще бъде внесена през следващата седмица в Народното събрание. В нея не се предвижда свиване на капиталовите разходи с цел по-малък дефицит.

"Все още сме на излишък. В актуализацията се готви той да остане 4.1%", каза Василев.

Той представи изпълнението на бюджета към май. По данни на Министерството на финансите към края на месеца има очаквани приходи за 22.755 млрд. лева. Те нарастват с 2.28 млрд., или 11.1%, спрямо същия период на миналата година. Данъчните и неданъчните постъпления нарастват номинално спрямо май 2021 г. с 2.259 млн. лв., докато постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близко до отчетените за същия период на предходната година. Разходите са 22.185 млрд. лева (35.1% от годишния разчет) и са с малко над 2.5 млрд. лева повее от същия период на миналата година. Положителното салдо е в размер на 570 млн. лева.

Василев коментира, че изпълнението на приходите е изпреварващо спрямо планираното. Преизпълнението за май е около 11% спрямо планираните приходи. Очаква се допълнителен приход от над 1 млрд. лева, който все още се уточнява с НАП и Агенция "Митници".

"Приходите от ДДС растат по-бавно - с около 9%. Основният растеж е в приходите от корпоративен данък - с 24% на годишна база за първите 6 месеца. Приходите от данъците върху физически лица също растат по-бавно", обобщи Василев.

Дневник