Когато в 5 ч. сутринта на 24 февруари Русия все пак сбъдна прогнозите на Съединените щати и нападна Украйна, цялата страна бе обгърната от тъмнина, а огромни облаци от сраженията се виждаха и от космоса.

Почти сто дни по-късно (стотният тече в момента) Кремъл иска тъмнината да е информационна: държавните медии да не наблягат на това колко дълго продължава войната. Властите, според източници на базираното в Рига издание "Медуза", се опасяват, че властите може и да забележат колко се е проточила. При това и в момента за войната в Русия може да се пише само по "официални източници".

"Военната спецоперация" според Русия (и война - според Европа, САЩ и съюзниците им) започна с уверения, че управляващите ще бъдат свалени, защото нямат подкрепа от народа в действията си (всъщност това твърдеше Москва и за членки на ЕС като България), а столицата ще падне бързо. Руският президент Владимир Путин призова военните да извършват преврат още на втория ден.

Вместо това Русия, дори да овладява територии на юг по крайбрежието и на изток - в Донбас, напредва бавно, на места не успява да пробие украинската защита и откри, че армията на Киев не е за подценяване.

Всичко, което трябва да знаете за:
Войната в Украйна (1589)

Русия не обяви война, но на практика въведе военновременна цензура със закона срещу "фалшивите новини", дискредитиращи въоръжените сили. Някои медии, като критичния към властта "Новая газета" (с главен редактор Нобелов лауреат) спряха да излизат; други като "Ехото на Москва" бяха закрити; трети се съобразиха, а четвърти продължиха от чуобина. В резултат руските медии могат да преповтарят само онова, което държавата иска хората да чуят.

Налаганото от Кремъл мълчание обаче не може да промени нито резултата на бойното поле, нито факта, че "операцията" не върви по план. Украйна стои все по-уверено, министри я напускат за срещи със съюзници (един от тях, външният Дмитро Кулеба, бе и в България), за да търсят помощ, президентът Володимир Зеленски дори напусна Киев и се приближи до фронтовата линия.

След три месеца обаче напрежението се превръща в изтощение. Украйна губи някои битки на изток и на юг, но Русия напредва много бавно. Всяка малка победа на бойното поле може да е важна за това кой какво ще спечели на масата за преговори, а и след колко време ще се седне на нея: след месеци или години.

Какво се случи, как то промени Европа и какво ще последва?

На бойното поле: началото

Първо бяха въздушните и ракетни удари по няколко града - столицата Киев, втория по големина Харков, областите центрове Чернигов и Суми на север, азовското и части от черноморското крайбрежие на юг. Руски военни на километри от центъра на Киев имаше под 36 часа след началото на войната.

Четири дни след войната дойдоха и първите преговори, но без особен успех. Големият пробив бе месец по-късно, когато с посредничеството на Турция Украйна отправи конкретно предложение, което може да доведе до край на войната. За Русия то бе недостатъчно. В деня на преговорите на 29 март обаче Москва изтегли силите си от Киев след месец на неуспешна обсада.

Междувременно Русия бе успяла да овладее първия си голям град - Херсон - а в последвалите три месеца постепенно да завземе почти цялото азовско крайбрежие. Херсон падна на трети март, а две седмици по-късно битката за индустриалния Мариупол се разгоря с пълна сила в условията на руска обсада. Стотици хиляди останаха без електричество и вода, ключови сгради бяха бомбардирани. От укритието си в Киев украинският президент Володимир Зеленски започна да "обикаля" (по видеовръзка) парламентите от двете страни на океана, за да търси помощ, основно във вид на оръжия. Почти всички държави в ЕС, без България и Унгария, се съгласиха да предоставят оръжия.

Москва започна да напада и на запад, за да покаже, че няма да позволи да продължават европейските оръжейни доставки. В края на март обаче обяви, че насочва вниманието си към конкретни цели: Донбас или двата му основни района, Донецка и Луганска област (в първата влиза Мариупол).

Бойно поле: Донбас

На 3 април, докато руските войски се изтегляха, украинците намериха десетки трупове по улиците на киевското предградие Буча, впоследствие - и на други места. От някои западни страни (но далеч не всички) дойдоха обвинения в геноцид и военни престъпления, Русия настояваше, че инцидентът бил изфабрикуван. Съобщенията за убити цивилни зачестиха.

В следващите шест седмици Украйна отбеляза няколко успеха, сред тях - атаката, потопила крайцера "Москва" (флагман на черноморския флот) и изтласкването на руските сили от Харков. САЩ междувременно обявиха огромен (40 млрд. долара) пакет с военна, икономическа и хуманитарна помощ, Европа - план как да се плаща възстановяването на Украйна (но с него - и пенсии и заплати в администрацията).

В същия период обаче Мариупол падна изцяло в руски ръце, след като бойците от батальона "Азов" и военните, укрили се в комбината "Азовстал", се предадоха, а градът е на практика унищожен. Така Русия си осигури сухопътен коридор между Крим и собствената ѝ територия. Украинската контраофанзива в Донбас се забави, Русия почти напълно превзе Луганска област и ще насочи вниманието си към остатъка от Донецка, втория регион на Донбас (в който е и Мариупол).

Към момента по данни на Зеленски Русия владее 20% от украинската територия. Президентът призна, че Киев няма да може да си я върне цялата по военен път. Никоя от двете страни не дава признаци на отстъпление. Русия и верните ѝ сепаратисти държат Херсонска област, по-голямата част от Запорожка (и двете са на юг) и почти цялата Луганска и по-голямата част от Донецка област на изток.

Европа: какво се променя

Последиците от войната извън Украйна - чиято икономика ще се свие с 45% - няма да се сведат само до глобална инфлация, недостиг на енергия и тежки кризи в Европа, Северна Америка и другаде, нито само до риск от глад в онази част от света (например Северна Африка), зависима от руско или украинско зърно.

Европа изненада света. Европа отговори изненадващо бързо на войната: за няколко дни наложи на Русия безпрецедентни финансови и икономически санкции. Също без аналог бе и решението да ѝ предостави военна помощ - за пръв път бе създаден специален фонд за въоръжаване на трета страна от името на ЕС, а това няма нищо общо с търговията с оръжия. Затвори въздушното си пространство за руски самолети. Най-голямата държава в света се оказа изолирана от спорни и културни събития. Ето няколко примера за ограниченията, въведени от края на февруари насам:

    - санкционирани са водещи банки;
   - забранено е на руски и беларуски превозвачи да работят в ЕС, съдове под руски флаг нямат достъп до пристанищата в блока;
 -  редица стоки не могат да се внасят от или изнасят за Русия, в страната не може да се доставя евро;
 -  забрана на някои руски медии на територията на ЕС;
  -  в "черен списък" са политици (сред тях - президентът Владимир Путин) и представители на бизнеса, забранено е и взаимодействието с централната банка;
   -  забрана за вноса на въглища, както и на петрол по море.

Под отразеното в санкционните документи единство се виждат пукнатините на разногласията: Унгария даде вчера последния пример, като блокира санкциите, които бе одобрила, с искане руският патриарх Кирил да бъде изключен от тях. И все пак ЕС прие последните санкции, които само го изправят още повече пред енергийна главоблъсканица: спешно се търсят нови изночници на енергия, а преходът към възобновяеми се оказва още по-важен. Цените се увеличават, но има и приближаване мечтаната от някои държави енергийна диверсификация за меска на доминиращата в част от членките Русия.

Германия - също. Русия успя да предизвика във водещата икономическа сила в Европа поврат, който може да я превърне във водеща военна, нещо немислимо само допреди три месеца и половина заради миналото ѝ. Канцлерът Олаф Шолц обаче обяви превъоръжаване за 100 млрд. евро, което предстои, а и се съгласи на износ на оръжия за Украйна - също немислим зо държава, за която запазването на здрави отношения с Русия бе приоритет поколения наред.

Европа погледна с други очи на сигурността. Ако дори в България нагласите се промениха така, че одобрениието за президента Владимир Путин спадна рязко (в българския случай с 20 пункта за дни), то в някои държави, като скандинавските Швеция и Финландия, бе изоставена дълга традиция на неутралитет (два века в шведския случай) заради нарасналите в обществото притеснения, свързани с Русия и те искат да се присъединят към НАТО. Дания гласува на референдум за присъединяване към общата европейска политика на сигурност, която отхвърли преди над три десетилетия. Дали Турция ще спре да налага вето на Швеция и Финландия, предстои да се види.

Русия е изолирана. Действително, голяма част от света не застана зад Украйна: държави в Африка и Азия например. Европа обаче бе водещ пазар и партньор на Русия и всеки опит за промяна на това ще отнеме време. Москва отбеляза първия си икономически спад този месец и стигна до дефолт. Стотици чужди компании напуснаха Русия, а не всички от "съюзника" Китай искат да работят с нея.

Как (и дали) ще свърши всичко

След като Русия отхвърли украинското предложение, двете държави се съсредоточиха върху бойното поле и отправят взаимни обвинения, че другата страна не желае да преговаря.

Зеленски казва, че накрая всички ще трябва да седнат на масата за преговори, но преди това и двете страни показват, че искат да завоюват (или съответно отвоюват) възможно най-голяма територия. Кремъл реагира сдържано на предложенията за референдуми за анексия по модела на Крим: според последните коментари на прессекретаря Дмитрий Песков условията в момента не са подходящи.

В тези условия се появяват различни сценарии за края на конфликта. Според Майкъл Хороуиц, геополитически анализатор от консултантската компания в сферата на сигурността Le Beck, например има пет варианта:

    - Путин печели, но за целта ще му трябва мобилизация на наборници и резервисти;
    - Путин влиза в преговори след засилена офанзива (такава е в ход в Донбас), която да му дава възможност да договори изгодно за Русия споразумение - например за неутралитета на Украйна и руския контрол в части от нея;
    загуба, може би дори тежка, за Русия - ако успехът при победа в Донбас не изглежда достатъчно голям и Москва продължи офанзивата;
  -  Русия превръща войната в "замразен" конфликт - това според историка би бил разумен ход, защото окопаването в позициите и водене на война на изтощението е познат на Москва от места като Сирия и Украйна след 2014 г.;
  -  Украйна печели - хипотезите за изтощаването в бъдеще на руските сили или хипотезата за загуба на контрол върху региони правят този сценарий възможен, а и Киев, който бе въвлечен в замразен конфликт от 2014 г. до 2022 г. (в Донбас), едва ли ще иска да върви по същия път и ще се откаже лесно.

При всички случаи, отбелязва Хороуиц, мобилизацията е процес, който може да отнеме седмици или месеци, а не гарантира побед, предвид че резервът и войниците на наборна служба не са подготвени специално за Украйна.

    Русия започна война, като мислеше, че ще спечели бързо, а откри, че внимателно начертаните планове често са първите жертви на войната.

Майкъл Хороуиц

В други прогнози "замразен конфликт" е обозначението и на трите разгърнати хипотези. В една от тях, на Атлантическия съвет, се описват следните варианти:

    - Русия бавно удушава Украйна - ситуация, при която Путин обявява примирие в началото на 2023 г., НАТО прави отстъпки, санкциите срещу Русия остават, разгръща се световна хранителна криза, ЕС и САЩ влизат в рецесия, но изпращат още помощи на Украйна;
  -  Русия не напредва Путин попада под засилен натиск да преговаря за мир, държави като Франция и Китай търсят формати, за да ангажират двете страни, покрай междинните избори тази година някои републиканци в САЩ оказват натиск за край на военната помощ за Киев, защото истинският проблем се нарича Пекин;
  -  Украйна си връща почти цялата територия, но Русия реагира, като прави все по-възможно използването на ядрени оръжия; Путин бива свален от военни, а Европа се опитва да премахне санкциите.

"Какво ще е следващото станало на бойното поле ще определи дали сегашният, в голяма степен замразен конфликт накрая ще донесе полза на Русия или Украйна", пишат авторите.

Непредсказуемостта, за която се говори и в двете публикации, е свързана с неудобното положение, в което се намира Путин: Русия има ресурсите да оказва натиск върху Украйна, но това ѝ струва скъпо, а не е сигурно дали пълната мобилизация няма да превърне 2022 г. в революционна: путинизмът стъпваше на презумпцията хората да не се месят в политиката. Мобилизацията би променила сделката, която той сключи с обществото, и би дестабилизирала режима му, пише Foreign Affairs.

Има и по-еднозначни мнения: например това на Матийо Булег от "Чатъм хаус", според когото "в идните седмици Москва ще бъде принудена да превключи от война на придвижването до сражения на фиксирани позиции".

Кремъл бе обявил за основен приоритет "освобождаването" на Донбас, но възможно ли е изобщо да спре украинската офанзива, щом го направи? Русия няма да спре, докато не държи Донбас в ръцете си, а след това примирие е възможно, казват в анализ на сайта на ZDF Кристиан Молинг и Андраш Рац. Сполед тях мирен договор е малко вероятен заради нерешените въпроси около анексирания крим и "републиките" в Донбас, които Москва признава за независими. Нереалистично обаче е и да се очаква, че Киев може да си върне цялата територия отпреди войната.

Дневник