Екип от учени за първи път определи датата и годината, в която е започнат градежът на Кръглата (Златната) църква във Велики Преслав. Определен е и с точност патронът на църквата.

Според учените Кръглата църква е започната на 26 септември 893 г., а нейният патрон е Йоан Богослов.

Откритието бе представено днес на пресконференция от част от участниците в проучването проф. Веселин Панайотов, Емануил Стоянов и Божидар Стоянов от Шуменския университет. На брифинга присъства и председателят на Общото събрание на ШУ доц. Юрий Проданов. В разработката участват още доц. Грета Стоянова от научен център „Преславска книжовна школа“ към ШУ и Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“

До заключението си за началната дата и година на градежа на църквата в Преслав учените са стигнали след цифров модел на сградата, направен след заснемане. Той е точен до няколко милиметра.

„На базата на триизмерния модел, който получихме след заснемането на основите на оригиналната църква и след направените измервания и анализ, екипът ни достигна до датата“, заяви проф. Веселин Панайотов.

За датирането са използвани археоастрономически и фотограметричен подход, както виртуален планетариум, използван от НАСА, с който може да се определи разположението на планетите, изгревът и залезът на слънцето и други явления много назад в годините.

Измерването показало, че църквата в Преслав не е ориентирана точно на изток, както са  християнските храмове, а е завъртяна на 4,78 градуса на югоизток, като учените твърдят, че това няма как да е случайно.

Изхождайки от това и разчитайки на съвременните достижения на науката, екипът от учени получава нов поглед над сградата.

„Три са правилата за ориентацията на църквите: точно на изток в деня на равноденствието, ориентация към изгрева в деня на даден светец, ориентация към изгрева в деня на значим за населението празник“. При положение, че знаем, че ъгълът на завъртане не е случаен, ние започнахме да търсим причините за това. И при положение, че храмът не е ориентиран на изток, първият вариант отпада“, обясни Емануил Стоянов.

Изхождайки от намерен надпис в Кръглата църква, че неин патрон е Йоан (без да е уточнено кой - Кръстител или Богослов), учените маркират 9 дати за честване на двамата светци, както и 8 времеви периода, спрягащи се за началото на градежа на Кръглата църква.  

Направени са 72 симулации с виртуалния планетариум на БАН и изгревът на слънцето съвпада с датата 26 септември и годината 893.  

„Поставяме откритието си на изцяло научни методи и доказателства. В останалите симулации имахме несъответствия и големи разминавания. Близко съвпадение получихме и за датата 26 септември 906 г. Но според нашето изследване по-вероятната година е 893. И двете години не противоречат на историческите доказателства, защото от приписката на Тудор Доксов от 907 г. за Кръглата църква се говори в минало време, т.е. тя вече е била построена“, допълни Емануил Стоянов.

На пресконференцията учените засегнаха и един от проблемите, които им пречи да изследват исторически и археологически обекти.

„За да се направи това точно цифрово заснемане, е необходимо да се видят основите на сградата. За съжаление, при реставрацията на обектите се допускат много несъответствия, което, освен че не отговаря на истинността, води и до пречки да се изследват обектите“, каза проф. Панайотов. Той подчерта, че при Кръглата църква са успели да премахнат новите слоеве и са анализирали храма по основите му.

ШУМ.БГ