Четвъртокласниците имат по-добри познания по български език и литература (БЕЛ) отколкото по математика, показват резултатите от тазгодишното национално външно оценяване по двата предмета, резултатите от което могат да се видят тук, съобщиха от Министерството на образованието. На изпитите са се явили над 53 000 деца.

По БЕЛ учениците са постигнали средно 70.46 точки от 100. По математика средният резултат е по-скромен - 57.33 точки от 100. По скалата за превръщане на точките в оценки това означава "много добър" по български език и литература и "добър" по математика.

Резултатите от изпитите доказвали за пореден път, че по математика учениците се справят най-трудно с геометрията, пространственото мислене и практическо прилагане на наученото в реални ситуации.

По български език се забелязва обедняване на речника на децата. "Все повече са думите, чието значение голяма част от учениците не знаят. Цели 88% от тях например не могат да обяснят значението на думата "пожарникар", немалко ученици не разпознават значението на думи като "високомерен", "надменен", "стеснителен" "срамежлив", "горделив". В езиково отношение най-голямо предизвикателство остава правописът на степенувани прилагателни имена и на съгласни пред беззвучни в средата на думата", посочват от МОН.

Отбелязва се обаче, че общият резултат е сравнително висок, което се потвърждава и от международните изследвания PIRLS и TIMMS, според които българските четвъртокласници се справят над средното равнище в сравнение със своите връстници в други страни", обобщават от министерството.

С максимален брой точки са оценени 1427 изпитни работи, а 6772 деца имат отлични оценки (над 5.50) и по двата предмета. Всеки втори четвъртокласник има отлична оценка поне по единия предмет. Трима ученици са с максимален брой точки - 100, едновременно и на двата изпита, показват още резултатите.

От Министерството отбелязват, че добро впечатление прави тенденцията повече ученици да имат пълен брой точки на отворените въпроси отколкото на затворените. Това показвало напредък при най-важните умения - да мислят, да решават задачи, да четат и създават текст.

"В сравнение с 2021 г. при тазгодишните средни стойности по двата предмета се наблюдава лек спад. Освен че самите деца са различни, влияние върху резултатите оказва и по-дългият период на онлайн обучение заради пандемията от COVID-19 - за този випуск това бяха три поредни години, макар че бяха положени максимални усилия през тази учебна година децата от началните класове да учат колкото е възможно по-дълго присъствено", се казва в съобщението на МОН.

Върху резултата се отразявали и някои промени в самите тестове за националното външно оценяване, като с всяка следваща година те изисквали все повече мислене, съобразителност, справяне с практически ситуации, умение за пренос на наученото в нов контекст.

Предстоят анализи на регионално и на училищно равнище, както и набелязване на конкретни стъпки за преодоляване на пропуските, установени на изпитите след IV клас. Това с особена сила се отнася за училищата, в които има ученици с 0 точки и на двата изпита (24 деца общо за страната), както и ученици с 0 точки на един от двата изпита - общо 213 деца. Тревожно е също, че 3477 (около 6% от всички) четвъртокласници не са постигнали минимума от 30 точки за "среден (3)" и на двата изпита, подчертават от министерството.

Няма сериозни размествания между подредбата на регионите по резултати спрямо предходната година. С най-висок брой точки отново са Смолян и София-град. В другия край е Сливен.

Дневник