В края на тази или началото на 2023 г. се очаква да започне плавен ръст на лихвите по кредитите. Това обявиха представители на банките, които участваха в дискусия по време на форума "Шумът на парите". Те напомниха, че това е напълно очаквано след толкова години на "печатане на пари" и подготовка на централните банки - Федералният резерв в САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ), да излязат от зоната на отрицателните лихви.

"Ще видим каква ще бъде динамиката на това покачване. Въпросът не е дали, а колко агресивна ще е ЕЦБ в повишението", допълни той.

Анализира, че ако се следва досегашната формула, то в България те ще са с около 20 базисни точки по-ниски от нивото, зададено от ЕЦБ.

Асен Ягодин, изп. директор на Пощенска банка, очаква до края на годината повишението да е на 1-2 стъпки от страна на регулатора за еврозоната, при което ЮРИБОР ще достигне 0.25% или 0.5%, като според него "най-екстремният сценарий" за идната година е водещата лихва да се покачи до 1%. Индексът ЮРИБОР показва средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. В момента стойността му е отрицателна величина от около 0.5%.

"Нищо драматично не се вижда на хоризонта", коментира Теодор Маринов, изп. директор на ОББ.

Ягодин напомни, че преди години никой не е коментирал лихви по кредити от 7-10% при три пъти по-ниски доходи.

Според банкерите в медиите темата за повишението на лихвите се преекспонира.

При обсъждането на темата за бъдещото членство на България в еврозоната представителите на банките коментираха, че с въвеждането на валутния борд на практика браншът отдавна се готви за тази стъпка. "Оттогава на практика сме ползватели на еврото с всички негови плюсове и минуси, анализира Ягодин. "Мисленето на българите е в евро, сделките са в евро", допълни той. Посочи, че година и половина е напълно достатъчна на банките да пренастроят системите си преди влизането в еврозоната и че по-голямата задача е пред политиците, които трябва да създадат и правната рамка. От нея ще зависи дали ще трябва да се предоговорят вече отпуснати заеми, как ще се определят лихвите и т. н.

Балон на ипотечния пазар няма

Заради големия ръст в ипотечното кредитиране през последните години и ръста на сделките с имоти представителите на банките обявиха, че балон на този пазар няма, защото са си научили урока от предната криза - през 2008 г.

Асен Ягодин посочи, че за разлика от тогава, когато освен, че покупките на жилища са финансирани 100%, но отделно са се давали и потребителски кредити за ремонти обзавеждане, без да се спазват правилата за това колко пари трябва да остават на домакинствата след плащането на месечната вноска, то сега не е така.

"Сега няма колега, който да не прилага стриктна схема по оценка на рисковия профил на клиентите", смята той.

Посочи, че като цяло се отпускат ипотеки за общо около 7 големи града, които произвеждат 80% от БВП на България.

Освен това смята, че банките като цяло са се отдръпнали от рисковото финансиране на ваканционните имоти.

Според Теодор Маринов не може да се каже, че ръстът при ипотечното кредитиране (18% от началото на 2022 г. на годишна база) се дължи на еуфория.

Дневник