България е една от страните с най-голямо намаляване на въглеродните емисии от базовата година 1988 г., както и по Протокола от Киото (международен документ, приет през 1997 г. за контрол над глобалното затопляне, предшественик на Парижкото споразумение за климата от 2015 г.). При това намалението е значително - около 46-48 процента. Това обяви министърът на околната среда и водите по време на пресконференция, на която представи Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2020 г. (в който данните не са съвсем актуални).

"Това би трябвало да е наша емблема и значка, доказвайки, че могат да бъдат намалявани емисиите на въглероден диоксид (CO2), без това да влияе върху икономическия напредък на дадена страна. Това трябва да е значка, която да поставя България на едно от водещите места в глобалните преговори за политиките за климатичните промени. Досега това не се е случвало, но това ще бъде и един от основни акценти в нашата политика в опита да организираме форум на глобално ниво, най-високият такъв форум, а именно COP29, срещата на върха за климата, която през 2024 г. трябва да се върне в Европа и България ще е кандидат за домакинство на такъв форум", коментира Сандов.

По думите му това е много голямо събитие, като уточни, че в България никога не е имало толкова голямо събитие от гледна точка на политически, бизнес, научен и граждански елит. "Надяваме се, че ще получим подкрепа от други страни от региона, вече имаме такава от няколко страни. Надявам се да успеем да се преборим за една такава кандидатура и да посрещнем едно такова събитие. Това ще е една от нашите емблеми паралелно с нашите успешни политики в някои сектори за адаптацията, например в горите, и се надявам да докажем, че това правим и с водите и биоразнообразието", отбеляза още екоминистърът.

Сандов открои няколко негативни тенденции от доклада по отношение на замърсяването на околната среда. В България емисиите от амоняк все още са високи и вместо намаляване, има завишаване на техните нива в периода 2005-2020 г. с 1.7 процента. Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ10) продължава да е високо - за 2020 г. 60% от населението на България е живяло в населени места, в които има завишени нива на ФПЧ10. Все пак нивата на ФПЧ10 били по-ниски към момента, увери министърът и уточни, че 67.6 процента от населението на България през 2020 г. е живяло в населени места, при които се наблюдава превишаване на средногодишната норма на бензопирен.

Има и завишаване на нивата на емисиите в транспорта и то значително. За периода 2000-2020 г. делът на транспорта в крайното енергийно потребление нараства от 22 до 33.8 процента - 97.3% от общо използваното количество горива са в сектор транспорт. Транспортът е емитирал над 50% от общото количество на азотните оксиди и 29 процента от емисиите на въглероден оксид за 2020 г. Относителният дял на автомобилния транспорт нараства до 84.3% през 2020 г. В същия период делът на жп транспорта намалява до 13 процента. Сектор "Транспорт" се превръща в един от основните замърсители с парникови газове. В края на 2026 г., когато трябва да приключи Плана за възстановяване и устойчивост и България да изпълни един от ангажиментите към него - намаляване на емисиите от въглищния сектор с 40% спрямо 2019 г., ако България не постигне сериозен напредък в сектор "Транспорт", той ще бъде най-големият замърсител с парникови газове.

Транспортът е и най-големият замърсител с ФПЧ10 през летния период, за разлика от зимата, когато битовото отопление е най-големият замърсител.

Друга негативна тенденция е плоскостната водна ерозия (отмиване на почви от бреговете на реките), която в периода 2015-2020 се увеличава значително.

Сред позитивните тенденции по отношение на околната среда е значителното намаляване на емисиите от серен диоксид от 2005 г насам, но все още България е в нарушение на европейското законодателство, за което страната беше осъдена от Съда на ЕС преди по-малко от месец. За периода 2005-2020 г. намалението на серния диоксид в атмосферата е с 93%, а азотните оксиди намаляват с над 50% за същия период.

Друга положителна тенденция е, че българското население не е изложено на нива на озон над краткосрочната целева норма, увери Сандов. Като друга позитивна тенденция от екоминистерството отчитат, че не е имало епидемични взривове, свързани с питейните води. Нямало е и води за къпане с лошо и незадоволително качество през 2020 г.

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Росица Карамфилова открои друга негативна тенденция - 2020 г. е втората най-топла година от 1988 г. насам за планетата. По думите ѝ положително пък е увеличаването на пречиствателните станции за води - 174 станции в страната, като малко над 66% от населението живее в населени места с пречиствателни станции. По отношение на управлението на отпадъците не се постига националната цел за рециклиране на 50 процента от отпадъците.

Сандов засегна и темата за наказателните процедури на Европейската комисия срещу България в сектор околна среда, припомняйки, че си е поставил за цел да намали броя на наказателните процедури.

Дневник