Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за това, че не е признала, че предполагаемата сексуална ориентация на жертва на престъпление е мотивирала извършителите на убийство на младеж. България е нарушила чл. 2 (правото на живот) във връзка с чл. 14 (свобода от дискриминация при упражняване на правата) от Европейската конвенция за правата на човека, приема съдът по жалба на Христина Стоянова, майка на Михаил Стоянов - студент по медицина, който през 2008 година е убит при нападение в Борисовата градина.

По делото съдът задължава властите да съобразят българското законодателството, така че да се избегнат бъдещи нарушения. България следва да гарантира, че насилствените нападения, мотивирани от действителната или предполагаемата сексуална ориентация на жертвата, се третират като утежняващи обстоятелства в наказателното ни право, става известно от решението, за което съобщават от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Те са участвали със становище в казуса, а представители на Стоянова по делото са адвокат Михаил Екимджиев и Катина Бончева.

Михаил Стоянов е нападнат след 21 ч. на 30 септември 2008 година в Борисовата градина. Срещу него се изправят трима нападатели, които са били част от шестима, които често се събирали в парка и нападали хомосексуални мъже, наричайки инициативата си "чистка". Един от нападателите го ударил в лицето и го повалил на земята. Тримата нападатели ритали, удряли и душили жертвата си. Стоянов починал в следствие на задушаване след няколкоминутен побой. Единият от нападателите взел портфейла и мобилния му телефон. Няколко минути по-късно изхвърлил портфейла, но запазил телефона.

Разследването започва и тече мудно и бавно близо две години. Едва по изрична молба на майката на Стоянов от полицията проверили отново дали телефонът му не е включен. Така и се стигнало до установяване на извършителите и задържането им на 3 юни 2010 г. - две години след нападението и убийството.

    Отказът да бъдат адекватно защитени ЛГБТИ хората в България, е ясен белег за дълбоко институционализираната дискриминация в България

Радослав Стоянов, ЛГБТИ активист

На съд са предадени двама от нападателите (Александър Георгиев и Радослав Кирчев), а третият бил свидетел. Прокурорът по делото поддържал наред с друго, че извършителите са били мотивирани от предполагаемата хомосексуална ориентация на жертвата, което съответствало на хулигански мотиви, за които е предвидено по-тежко наказание.

Първоинстанционният съд осъдил извършителите за убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, но ги оправдал по обвинението за убийство, извършено по хулигански подбуди. Според съда не е установено, че хомофобските мотиви са част от внезапното им решение за убийството - тези мотиви участвали само в умисъла за нападението.

Този извод е потвърден от апелативната и касационната инстанция. Върховният касационен съд в своето решение посочва още, че хомофобските подбуди не са идентични с хулиганските и с такъв мотив потвърждава оправдателна присъда в тази си част. В крайна сметка двамата подсъдими са осъдени съответно на 10 години и на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че хомофобският мотив е бил установен от властите, но законодателната рамка на България не позволява да се реагира по подходящ начин на хомофобските мотиви на нападението. Той подчертава, че в своето решение касационният съд, обсъждайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, дори не е споменал хомофобските подбуди на нападателите.

Наскоро прокуратурата прати до Народното събрание предложения за законодателни изменения - в съставите за убийство и за телесни повреди да се добавят "хомофобските и трансфобските" подбуди, както и да се предвидят квалифицирани състави за унищожаване и повреждане на имущество и за палеж, извършени по расистки, ксенофобски, хомофобски и трансфобски подбуди.

За подобни промени отдавна настояват неправителствени организации и правозащитници. В последната година в София имаше няколко подобни случая на нападения, като едно от тях беше атаката на кандидата за президент Боян Расате, който нападна общностен ЛГБТИ център и нанесе лека телесна повреда на младо момиче. Срещу него беше внесен обвинителен акт за хулиганство.

В решението си Европейският съд преповтаря вече установените си стандарти, че, разследвайки престъпления, властите на държавите, страни по конвенцията, са длъжни да демаскират евентуални дискриминационни мотиви и че третиране на насилие с дискриминационен мотив по същия начин като деяния без такъв мотив означава отричане на особената природа на такива особено рушителни за основните човешки права деяния.

България е осъдена да плати на Христина Стоянова 7000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 3183,90 евро за разноски по делото.

"Когато мотивът на извършителя е на основата на сексуалната ориентация, джендърната идентичност или половите характеристики на жертвата, това рефлектира върху всички хора, които имат същата ориентация, идентичност или характеристики. Ако днес човек е убит, защото е гей, аз като гей мъж имам всички основания да се страхувам, че съм потенциална мишена", коментира Радослав Стоянов, ЛГБТИ активист от БХК.

"Българският законодател от години е призоваван от нас, както и от много международни организации, да измени законодателството, като включи сексуалната ориентация, джендърната идентичност и половите характеристики в квалифицирани състави в Наказателния кодекс. Това не се случва. Отказът да бъдат адекватно защитени ЛГБТИ хората в България и да им бъде признато какво и защо са претърпели, когато биват нападани по хомофобски или трансфобски подбуди, е ясен белег за дълбоко институционализираната дискриминация в България", казва още Стоянов, цитиран в съобщението на БХК.

Дневник