Промяна в конституцията преди преговорите по глави, гъвкави формули за езика, българската общност (без да е записана) и борбата с дискриминацията и езика на омразата - тези положения за записани в предложение преговорната рамка на Северна Македония с ЕС и документ с проектозаключения на предстоящия другата седмица Европейски съвет, които вече са в Народното събрание.

Заедно с проекта за преговорната рамка - принципите, на базата на които се осъществяват преговорите с кандидатите - вървят и предложени проектозаключения на Европейския съвет за Северна Македония.

В тях, с бюрократичен език, на практика се изпълнява българското условие същинското начало на преговорите да е след конституционните поправки в Скопие. В преговорната рамка се отчита друга цел за европейски гаранции, каквито искаше България: т. нар. протоколи "5+1" да се имат предвид като част от Договора за добросъседство.

Какво е "френското предложение" (което дори не е френско) и как точно отразява преговорите между България и Северна Македония?

"Дневник" представя основните моменти от информацията, до която получи достъп.

Какви са документите и обвързващи ли са

Предложението се съдържа в пакет документи, изпратени до комисията по външна политика на българския парламент, с който "Дневник" се запозна.

Подобно предложение не е частна инициатива на Франция. Като ротационен председател на Съвета на ЕС (каквато България беше през 2018 г.) тя активно подпомага събирането на позиции на страните членки и търси компромиснен вариант, който изглежда достатъчно приемлив, за да бъде предложен за окончателно обсъждане и одобряване.
Фактът, че документът съдържа вече изразявани от България идеи и са удовлетворени важна част от исканията, предполага, че той се базира на разговорите на Скопие и София, а не представлява намеса "отвън".

Освен това нищо от написаното в предложението не гарантира, че то ще е окончателният вариант на преговорната рамка или на заключенията на разширяването. Причината е, че одобряването на преговорната рамка трябва да стане единодушно от държавите членки (а някои, като например Германия, имат резерви към идеята за каквито и да било изменения, изразени и тази сутрин пред "Дневник" от представител на Берлин).

На същия принцип на единодушието България и в момента блокира преговорната рамка, а с това налага фактическо вето на присъединителния процес за Северна Македония и вървящата в комплект с нея Албания от ноември 2020 г. насетне. И другата седмица тя би могла да блокира предложението.

Предстои и България, и Северна Македония да изразят позицията си по текста. Предполага се, че Скопие най-малкото принципно е приело формулировките.

Позоваване на досегашните документи

"Регионалното сътрудничество и добросъседските отношения остават основни елемнти в процеса на разширяването. Северна Македония трябва да продължи конструктивно да участва в приобщаващо регионално сътрудничество и укрепване на отношенията със съседните страни." Съдържат се позовавания както на Преспанското споразумение, така и на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.

От Скопие ще се изисква да остане посветено на "допросъседските отношения и по-тясното регионално сътрудничество". Това включва "постигане на видими резултати и прилагането на добра воля на двустранни договори" - включително Договора за добросъседство с България от 2017 и "двустранните проколи" към него. Точните думи за протоколите обаче, изглежда, предстои да се потвърдят, както сочи бележка под линия в документа. Това вероятно са същите протоколи, по които работят София и Скопие като споразумение за решаване на спорните въпроси.

Нещо повече, "Комисията ще наблюдава отблизо напредъка на Северна Македония във всички области, като използва всички налични инструменти" и "ще се обърне специално внимание на ангажиментите към допросъседски отношения и регионално сътрудничество".

Защо не (може да) е отчетена Рамковата позиция

В документа не фигурира и няма как да фигурира Рамковата позиция на България, тъй като това не е двустранен документ, а едностранен списък с условия, по който правителството не преговаря официално със Северна Македония в момента, нито е преговаряло в последната година. Пакетът "5+1", станал основа за бъдещите "двустранни протоколи" и стъпил на Рамковата позиция, но синтезирал важни моменти от нея, се превърна в основен предмет на преговори още преди кабинетът на Кирил Петков да дойде на власт.

Всъщност налагането на ветото през ноември 2020 г. можеше да се аргументира не с Рамковата позиция (която не е обвързваща за Северна Македония), а само с Договора за добросъседство, защото той, а не позицията на правителството или декларацията на Народното събрание също от 2019 г., е обвързващ за властите в Скопие.

Общности

В този пасаж се съдържа и гаранцията за общностите, която търсеше България като текст с гаранции в преговорната рамка.

    Специално внимание трябва да се даде на защитата и недискриминационното отношение към граждани, които принадлежат на малцинства или общности. За да се гарантира необратимодтта на напредъка в тези области и пълното и ефективно прилагане, напредъкът ще продължи да се наблюдава отблизо от Комисията, която ще докладва на редовна база на Съвета.

Освен това Северна Македония ще приеме план за действие, свързан със защитата на правата на "малцинства или общности" в името на недискриминацията им, борбата с езика на омразата, образованието, ефективните мерки, механизмите на докладване и обозначаването на отговорните институции. От форматирането на пасажа (точка 35, в частта за преговорни процедури) се вижда, че планът за действие е добавен допълнително към изискване за пътна карта с основни приоритети за реформи.

Както за пътната карта, така и за плана за действие ще са в сила правила за постоянен мониторинг и обсъждане на междуправителствени конференции в хода на преговорите.

Формулировката "малцинства или общности" е важна, доколкото България избягва да говори за "българско малцинство" в Северна Македония - включително заради отправяните преди настойчиво от опозицията в Скопие (макар и сега пропускани) искания за реципрочно признаване на "македонско малцинство" от София.

Къде е конституцията

Дума, която не се споменава в самата преговорна рамка, а в момента е важна за България: конституцията на Северна Македония. За това има две причини.

Първо, властите в Скопие вече изразиха готовност да поемат ангажимент и да задействат конституционния процес и това не се оспорва; спорът със София бе около това на какъв етап от процедурата ще се премахне ветото и на какъв ще се свика първа междуправителствена конференция или същинско начало на преговорите.

Второ, в проектозаключенията на Съвета вече е записано, че Съветът приветства намерението на Северна Македония да започне и постигне приоритетно "нужните конституционни промени, за да включи в преамбюла на конституцията си граждани, които живеят в границите на страната и които са част от други народи, като българи". На практика описаното в заключенията на Съвета за 23 юни 2022 г. означава, че Скопие трябва да впише българите в конституцията (т.е. включително да се гласува в парламента с две трети мнозинство) преди междуправителствената конференция, с която започват преговорите.

В заключенията на съвета се назовава, като непосредствена следваща стъпка при оттегляне на българското вето, провеждането на "политическа междуправителствена конференция" на 23 юни на ниво държавни или правителствени ръководители, за да обясни следващите стъпки след одобряване на преговорната рамка. Едва след нея ще има "без друго политическо решение и забавяне" такава междуправителствена конференция, на която да може да започне работата по същество.

Искането първо да приключи конституционният процес, а след това да започнат преговорите, бе посочено като част от работния документ на София и Скопие в интервю на Кирил Петков, след като "Има такъв народ" напусна коалицията и по който е работила и външният министър в оставка Теодора Генчовска. Досега обаче потвърждение за такъв документ нямаше.

Външият министър в оставка Теодора Генчовска и македонският ѝ колега Буяр Османи преговаряха в продължение на месеци, а преди дни премиерът Кирил Петков изтъкна заслугите на екипа на Генчовска за постигнато работно предложение.

Език на омразата

Борбата със словото на омразата и нуждата от "недискриминация" са описани в частта на преговорната рамка, където се описват основата за отваряне на преговорите.

Това става, защото Скопие е постигнало "висока степен на спазване на критериите за членство", но "очаква Северна Македония да работи за пълно спазване на тези критерии и условия, да покаже стабилен политически ангажимент и да осигури пълно прилагане на ключови реформи и законодателство, особено във фундаменталните области на върховенството на закона, в частност съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност, антидискриминацията и борбата срещу словото на омразата и укрепване на демократичните институции и реформата в публичната администрация, както и икономически критерии".

Подробности не са уточнени, но се предполага, че по-прецизни формулировки за борбата с езика на омразата ще има в двустранните протоколи, по които София и Скопие работят от месеци.

"Македонски език"

Компромисът за македонския език е свързан с отчитането на позицията на България. Текстът, отнасящ се до превода на общностното законодателство (acquis communautaire) на македонски, гласи: "ЕС отбелязва съответните намерения на България и Северна Македония да направят едностранна декларация за македонския език".

Конкретните промени - за езика, общностите и борбата срещу словото на омразата - са подчертани в документа като последна добавка в проекта.

Не е отразено искането от времето на последното правителство на ГЕРБ за отказ от употреба на думите "македонски език" в официални документи. Причината е, че то не е актуално от година.
Пакетът "5+1" бе изготвен и представен, докато МВнР се ръководеше от Светлан Стоев - служебен външен министър в последните два съставени от Румен Радев кабинета (май - декември 2021 г.). В него не фигурираше споменаваното сега от външния министър в оставка Теодора Генчовска искане за уреждане на въпроса с употребата на понятието "македонски език", а фактът, че политическите разговори се базират именно на 5+1, бе публична информация, срещу която самата Генчовска не е отправяла публични критики.

Нищо от описаното не означава, че България "признава" македонския език, тъй като подобна практика в дипломацията няма.

България все още ще има глас

Окончателното решение дали условията са подходящи за приключване на преговорите е на държавите членки, като се имат предвид развитията в общностното законодателство от отварянето на преговорите насетне, но и готовността за членство, се казва в документа.

Това означава - както бе известно и през изминалата година и половина след ветото - че България ще има възможност да блокира преговорите и да не допусне присъединяването на страната към ЕС, ако смята, че дадени условия не са изпълнени (а сред тях са и изброените - недискриминация, борба със словото на омразата и пр.).

При проблеми с реформите или крачки назад комисията може - включително по предложение на страна членка - да не препоръча отваряне на нови клъстери от преговорите. Тематичните клъстери, групиращи преговорните глави, са общо шест, съгласно представената през февруари 2020 г. нова методология на преговаряне. Даден клъстер не може да се затвори, ако не са затворени всички глави в него.

Нещо, което не е описано в преговорната рамка: процесът може да продължи много години, десетилетие или повече, независимо от надеждите, изразявани и в последните дни на Преспанския форум в Охрид от редица представители на Скопие, че високата степен на съгласуваност на законодателството с европейското ще съкрати работата.

Неизвестните

Няма информация как изглеждат въпросните двустранни протоколи и предстои те да бъдат представени публично.

Едновременно с това, ако те съвпадат с пакета "4+1", е известно, че за първите четири има съгласие от месеци; оставаше конституцията ("+1").

Най-деликатният момент вече не е конституцията, а езикът

Документите удовлетворяват много български искания от последната година. В Скопие вече се стигна до тълкуване (от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ), според което дори бележките от работата на историческата комисия ще станат част от преговорната рамка. Освен това не е изпълнена основна молба на Скопие от последните месеци първо да започнат преговорите, а след това да се завърши конституционната процедура.

И в двете страни обаче вероятно ще има еднакво недеволни от формулировката за езика.

В Северна Македония дори само повдигането на темата за съществуването на македонски език в хода на преговорите се приема за червена линия - посегателство срещу идентичността. Именно отказът от разговори за езика в последната година, заедно с пакетирането на спора за историята в една единствена точка, направиха възможен напредъка в разговорите между София и Скопие.
В България говоренето за пропусната "референция към така наречения македонски език" бе подхванато от Генчовска на продължило с часове изслушване в парламента тази седмица. Използвайки повода за нападки към съветника на премиера Весела Чернева, тя обясни, че на 5 април изпратила "свой проект за актуализация на Рамковата позиция", чието съдържание предполагало по-скоро "резивия на българската национална позиция". В него отсъствали българската позиция за "македонския език" и искането на европейски гаранции за договора.

Всъщност 5+1, изходна точка на работата на двете външни министерства, също бе актуализация на Рамковата позиция, като в нея не фигурираше езикът, но София, паралелно от пакета 5+1, преговаря на европейско ниво за въпросните гаранции (т.е. промяна на преговорната рамка - процес, отхвърлян от редица държави в ЕС и изискващ месеци убеждение на европейски столици).

От колко външни политики е резултат

След като през пролетта обвини екипа на премиера в паралелна външна политика, тази седмица Генчовска заяви, че министерството ѝ, отхвърлило проекта на Чернева, започнало да води разговори "без намеса" от началото на май и осъществило напредък не само за българите в конституцията (впрочем от миналия месец и премиерът Петков и изпълнението на Договора за добросъседство, а и за запазване на позицията за езика на Северна Македония и гаранции в преговорната рамка. Конкретните гаранции за позицията за езика в така представения проект не са известни, но без никакво съмнение проектът не отчита искането от Рамковата позиция фразата "официален език на Република Северна Македония" да се използва в документи или да се наложат алтернативни фрази.

По думите на Генчовска е ключово "България да запази позицията си, че не приема или няма да приеме експлицитно или имплицитно съществуването на т. нар. македонски език в етнически и исторически контекст".
Европейският съвет не би отнел на България позицията ѝ с проекта за преговорна рамка, но не взема предвид това искане, което, освен че е немислимо за ЕС, не е обект на разговори при едно редовно и две служебни правителства, включително в сегашното.

Едновременно с това други искания, за които е известно да са водени преговори (гаранциите) от нея като външен министър и които се посочват от Генчовска, фигурират и във вече описания проект. Например, по думите ѝ, гаранциите, предложени от френското председателство, за въвеждане на изискване комисията да докладва на всяка междуправителствена конференция за изпълнението на договора и изискването да се въведе план, свързан с общностите в Северна Македония.

Христо Иванов ("Демократична България") обаче обърна внимание, че Генчовска изброява собствени постижения, "тоест никой друг няма отношение", но възниква въпросът с кого е разговарял президентът Еманюел Макрон, изготвяйки предложението. "Вие до каква степен сте координирали външнополитическите си действия и вътрешнополитическото си поведение с лидера на партията, която Ви е излъчила? За да изясним коя политика чия е била. И не последно място, ако получим от френското председателство предложения и получим нещо доста близко до това, което сме си поставили като цели и го приемем и се случи в срока до френското председателство, къде е националното предателство?"

Генчовска обясни, че предполагала, че комуникацията на Макрон е била с президента Румен Радев и премиера, но тя не е присъствала.

Дневник