Българските политици не бива да бързат да обявяват историческа победа в спора със Северна Македония, тъй като в двустранния протокол има празноти, а промяната в конституцията е само първата крачка по пътя на евроинтеграция. Предлаганият двустранен протокол пък не предлага достатъчни гаранции нито като действия, нито като механизми, срокове и измерими критерии.

Така допълни президентът Румен Радев позицията си за "френското" предложение за решаване на спора със Северна Македония, след като в понеделник го нарече "най-доброто" и "най-справедливо".

В коментарите си по време на среща на върха на инициативата "Три морета" в Рига обаче той поиска от изпълнителната власт да обърне внимание на двустранния протокол София-Скопие, изработен в резултат на преговорите със Северна Македония и вписан в изпратения от Париж (като ротационен председател на Съвета на ЕС) проект на преговорна рамка.

Днес той коментира по същество внесения във външната комисия на парламента протокол, който едва вчера се оказа разсекретен и достъпен за депутатите. Обясни, че протоколът, който се добавя като неизменна част от преговорната рамка, е мястото, от което трябва да дойде "истинската" защита за българските интереси, включително "промяна в процеса на дебългаризация", зависи от този двустранен протокол, на чиято база ЕС ще следи "какво да изисква и защитава".

Критики към правителството

С предложението на френското председателство - базирано на обсъждания между София и Скопие - ЕС става гарант за спазването на българските искания. Двустранният протокол, отбелязан в проекторамката (до която "Дневник" получи достъп) като част от Договора за добросъседство, би трябвало да конкретизира стъпките, които ще направи Северна Македония, но "френските" документи отговарят на основни точки, свързани със словото на омразата, конституцията, недискриминацията и други. България би могла, дори само на базата на преговорната рамка да наложи мноhократно вето.

Радев обаче се обърна към "отговорните институции" с искане протоколът да бъде "прецизиран, актуализиран". Ако това не стане и не се започне залагане на "липсващите параметри" в протокола, "самата преговорна рамка се обезсмисля", защото "тя е само рамка". Трябва по думите му да се прецизира и европейският механизъм за контрол.
По последната гледна точка решението няма как да е на България. Смята се, че каквато и да било промяна в преговорната рамка е компромис на ниво Европейски съюз.

В понеделник държавният глава критикува решението на кабинета да прехвърли изработването на позиция към Народното събрание, след като премиерът Кирил Петков обясни, че всяко предложение, отклоняващо се от Рамковата позиция на България, ще бъде пращано директно към парламента.

    Министерският съвет да не се крие зад Народното събрание, той е водещата институция и ние очакваме да има ясни и отговорни решения в тази посока.

Румен Радев, президент на България

Президентът изтъкна заслугите на двата служебни кабинета за решаването на спора с думите, че "нямаше да получим френското предложение, което е най-доброто до момента, ако България не беше отстояла ветото в два съвета за разширяване миналата година, с ясни позиции и аргументации", каза Радев. По-голямата част от миналата година на власт бяха две назначени от него служебни правителства.

"Позицията, която аз споделях, вече ясна и нашите европейски партньори вече осъзнават тази позиция, че въпросът за гражданските права за тази защита не може да бъде само двустранен въпрос, а трябва да бъде издигнат на ниво Европейския съюз", каза президентът.

Дневник