Часове след като реагира остро на приетата (тогава още на ниво комисия) резолюция "за" подкрепа на "френското" предложение за спора със Скопие в българския парламент, македонският външен министър Буяр Османи смени тона и допусна споразумение "в следващите дни".

Османи формално постави условие да бъдат приети македонските искания за промяна на преговорната рамка в момент, когато в управляващата коалиция (макар и не в неговата собствена партия, албанския Демократичен съюз за интеграция или ДУИ) нараства напрежението заради проекта на френското председателство на Съвета на ЕС, който може да сложи край на ветото.

След като Народното събрание прие предложена от "Демократична България" резолюция, възлагаща това решение на правителството, Османи отговори уклончиво за текста ѝ с думите, че имало корекции и трябвало да се види финалната версия.

Повтори обаче "главните три точки: езикът, да не бъдат историческите въпроси част от преговорната рамка и динамиката на уставните промени, защото не можем да започнем с промените, преди да започнем преговорите за ЕС".

"Ако добием предложение, в който се отчетат нашите позиции, може и да се стигне до споразумение", заяви Османи, 24 часа след като премиерът Димитър Ковачевски отхвърли "френското" предложение така, както е поставено.

На теория Северна Македония няма думата в преговорната рамка: на нея тя и бива представяна. "Френското" предложение обаче е резултат от дискусии на Париж с европейски партньори, със София и със Скопие.

Освен това трите искания на практика са изпълнени.

Първо, нищо в рамката не поставя под въпрос македонския език, а просто се отчита правото на България да повтори, че не е съгласна със съществуването му (но това не променя факта, че за ЕС той съществува). Второ, историята е част от двустранните протоколи и от Договора за добросъседство, но няма нито едно конкретно историческо условие в преговорната рамка. И трето, преговорите ще започнат преди началото на процедурата, доколкото ще има официална конференция за обявяването и представянето им; само датата за работата с преговорните глави по същество ще дойде след завършването ѝ.

Тайни комуникации

Македонският първи дипломат обясни и че Скопие било в комуникация с Париж и още след обявяването на предложението дала забележките си, но от стратегически причини решението било те да не се съобщават. "Ще сме в комуникация с Франция в следващите дни и ще видим как се развиват нещата", каза той на пресконференция с вицепремиера за евроинтеграция Боян Маричич. Османи засега отхвърля варианта с оставка, каквато се иска от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ заради преговорите, с аргумента че "зависи какво е успех и какво - неуспех, дали е успех да се защити позицията на държавата ни по този въпрос".

Той спомена и конкретни искания на България като следенето на социалните мрежи за слово на омразата, които определи като "европейски стандарт" и въпрос от полза на Северна Македония, а не само като искане на България.

Разпространението на документите от "френското" предложение миналата седмица бе силно ограничено в македонското публично пространство; "Дневник" разбира, че дори във властта в Скопие в началото само малцина са били запознати с текста. В резултат се разпространяваха и много манипулативни твърдения, например че цар Самуил е записан като български цар в преговорната рамка (в действителност името му фигурира само в черновата на протокола, и то като тема на честване и примерен урок в македонски учебник).

Часове по-късно Османи каза, че резолюцията в България ще парализира договора за приятелство в дългосрочен план. Причината е, че схващането за добавяне на протокола в рамката се тълкува като вкарване на историята в нея. Протоколът обаче - какъвто би трябвало да има от всяко междуправителствено заседание за изпълнението на договора за добросъседство - се прилага към това споразумение от 2017 г., а позоваването на него, редом с Преспанския договор съгласно "френското" предложение, се разбира като европейски гаранции, че изпълняването на договора и от двете страни ще се следи от Брюксел.

Дневник