Президентът Румен Радев обяви, че в президентството не е постъпвал доклад на ДАНС за шпионаж на 70-те руски дипломати и служители, на който се основава решението на правителството за изгонването им от страната.

По думите на държавния глава на съвета по сигурността в Министерския съвет на 9 юни, на който е присъствал представител на президентската институция, тази тема не е фигурирала в предварително определения дневен ред, като уточни, че на самото заседание темата е била повдигната за обсъждане, но по нея не е било взето решение.
"Въпреки това при завръщането на представителите на президентството от секретаря по сигурността бе изпратено писмо до Министерския съвет за взетите решения на Съвета. Отговорът е: нямало е взето решение на този съвет. Явно е, че решенията се вземат по някакъв паралелен механизъм", коментира Радев на пресконференция след срещата на върха на НАТО в Мадрид.

В отговор на въпрос бил ли е представен на въпросната среща за националната сигурност доклада на ДАНС президентът препрати да се "питат тези, които ръководят съвета по сигурността към правителството", а именно - премиера в оставка Кирил Петков. "Доклади по данни от президентската институция не са изнасяни", допълни той.

Запитан дали смята, че това е основание за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), каквото искане беше отправено от БСП, Радев отговори, че заседание на КСНС не може да отмени взето решение на правителството в оставка и че Народното събрание е органът, който контролира Министерския съвет.

Въпросът от кого и как е взето решението за изгонването на руските дипломати и служители е важен, доколкото премиерът в оставка Кирил Петков беше обвинен от БСП, а сега и от Радев, че на практика еднолично е взел решението. Точно това обстоятелство беше изтъкнатият мотив от страна на БСП да преустанови преговорите с "Продължаваме промяната" за съставяне на ново правителство.

Във връзка с последствията за България от решението за изгонването на руснаците Радев отбеляза, че те можели да бъдат "изключително сериозни", най-вече за посолството на България в Москва.
"Най-важното е, че по този начин не могат да се вземат решения в изпълнителната власт по толкова важен въпрос. Отговорността лежи изцяло в изпълнителната власт, нищо, че тя е в оставка", подчерта държавният глава.

Радев още вижда шанс за съставяне на правителство

По темата за връчването на мандата на "Продължаваме промяната" за съставяне на правителство, което президентът ще направи в петък (1 юли) той беше попитан защо е нямало консултации след отказа на най-голямата парламентарна партия и на БСП да се срещнат с него.

"Винаги преди да се изпратят писма до парламентарните групи, има съгласуване по телефона за удобното време. Такова съгласуване беше направено с всички партии в неделя. Писмата бяха изпратени в понеделник. Оттук нататък какви са причините тези партии да не се явят на консултации, аз не мога да спекулирам. Но важно е партиите да се отнесат отговорно, защото вариантът със съставяне на правителство в рамките на този парламент не е изчерпан", коментира той.

А ако се отиде на вариант избори, по думите му преди 15 септември тяхното провеждане не е целесъобразно. "Важно е да има възможно най-голяма избирателна активност, но като върнем часовника назад, вие може да прецените кога най-рано може да приключи цикълът по връчването на мандатите", отбеляза президентът.

За евентуалното разрастване на бойната група до ниво бригада

По въпроса за укрепването на източния фланг Радев отбеляза, че на това ниво се разглеждал единствено потенциалът за разрастване на бойната група до ниво бригада. "На моменти се разглеждат всички възможности, които са гъвкави и отчитат особеностите на нашия регион. Да напомня, че Италия е гъвкава и прие да е рамкова държава за нашата група и приема и други държави да се включат. Но България трябва да е гъвкава и в това отношение можем да се поучим от редица съюзници, които работят по това направление", посочи държавният глава.

На срещата беше поставен въпроса за фонда за иновации на НАТО, за чиято идея България има принос. Това се случи на срещата на върха през 2019 г. и дава възможност не само НАТО да запази технологично предимство, но и България и индустрията и науката ѝ да се интегрират в европейската индустрия и система.

Дневник