Кандидатът за премиер на "Продължаваме промяната" няма да е Кирил Петков, каза в петък (1 юли) сутрин пред Би Ти Ви депутатът от "Демократична България" Атанас Атанасов. Той потвърди, че това решение е било взето снощи на събирането на ръководството на партията.

Президентът ще връчи мандат на "Продължаваме промяната" за съставяне на правителство днес в 17 часа (гледайте на живо в "Дневник"). Партията ще има седмица да се опита да направят кабинет. По-рано през седмицата от БСП обявиха, че не биха подкрепили правителство с премиер Кирил Петков. Причината е изгонването на руските дипломати.

Според Атанасов това решение показва сериозно отношение на "Продължаваме промяната" към обществените настроения и очакванията на българските граждани. Той допълни, че знае името на номинирания за премиер, но право на предлагащите го е да го съобщят. Атанасов смята, че консултациите за нов кабинет трябва да започнат максимално скоро, като на масата на преговорите се върне и БСП.

Той е на мнение, че не трябва да се преговаря с отцепилите се депутати от "Има такъв народ", а с цялата парламентарна група. Атанасов изрази мнение, че с новия номиниран за премиер, шансът да се състави правителство в този парламент нараства.

Кой заменя Кирил Петков

Вариантът Асен Василев да е номинацията за премиер (или "смяна на местата" между двамата лидери на партията както наричат този сценарий) се обсъжда от първите дни на очакваните промени. Няма официално потвърждение дали след обсъждането е избран този вариант.

Негова кандидатура едва ли би получила подкрепа от "Има такъв народ". От партията на Слави Трифонов коментираха през седмицата, че очакват двамата лидери на "Продължаваме промяната" да не участват в изпълнителната власт, за да участват в разговори.

Представители на "Продължаваме промяната" отказват коментар по темата, а съобщение се очаква тази сутрин след 9 часа.
Номинация, различна от тази на Петков, се тълкува като послание, че партията му иска да покаже, че е готова на висока цена да намери решение за правителство в този парламент. Макар че гаранциите, че такъв кабинет ще получи подкрепа не изглеждат достатъчни.

В кулоарите на Народното събрание за номинации за премиер до четвъртък вечер се споменаваха имената на отстранения председател на Народното събрание Никола Минчев, председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров (той беше предложен и за управител на БНБ), министърът на отбраната в оставка Драгомир Заков, министърът на иновациите и растежа в оставка Даниел Лорер.

По неофициална информация "Има такъв народ" не са съгласни и с Никола Минчев за премиер, защото вече е бил отстраняван като председател на парламента и в техните редици се смята за нелогично да бъде избиран за премиер.

Предложение на "Продължаваме промяната" за друг премиер ще отвори възможности за продължаване на преговори с БСП и евентуално започване на такива с "Има такъв народ". Днес пред БНТ Ива Митева от формацията, коментира, че Драгомир Заков е приемлив вариант за премиер.

Такъв сценарий се харесва повече и от "Демократична България", като съпредседателят Христо Иванов неведнъж е казвал, че единственият шанс да се избегнат предсрочни избори, е ако се реализира първия мандат, като той е предпочитан, защото следващи избори може да доведат до още по-фрагментиран парламент.

Ако има правителство

Дори и Народното събрание да избере правителство с първия мандат, заради поредицата от раздори в бившата четворна коалиция, отсега се смята, че вторият му живот не може да бъде нито дълъг, нито стабилен. Твърде вероятно е в такова управление и занапред да се повтарят сценарии като пренаписването на бюджета, а и крие сериозни рискове от тематични мнозинства - като това за връщането на хартиените бюлетини, обсъждането по което се размина на косъм.

От предишния тур разговори (през ноември миналата година) се разбра, че "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" имат за цел да реформират антикорупционната комисия, въпреки че от "Продължаваме промяната" обявиха, че партията на Слави Трифонов е пречила промените там да бъдат направени досега.

От "Демократична България" обявиха като приоритети съдебната реформа, политики за влизането в еврозоната и енергийна независимост. Част от исканията на Христо Иванов обаче включват подкрепа напр. от ГЕРБ (тъй като за ключови аспекти от съдебната реформа е необходимо конституционно мнозинство, или 160 от 240 депутати - бел. авт.), други изключват БСП, които настояват за подновяване на преговорите с "Газпром".

Така че възобновяване на четворната коалиция през нов кабинет (с определени задачи, а възможно е и срок) е вероятно отлагане на изборите за края на годината, началото на следващата или до местните избори през есента на 2023 г.

Ако първият мандат е неуспешен

Ако с мандата на "Продължаваме промяната" не бъде избрано ново правителство, президентът връчва втория на ГЕРБ-СДС - втората по численост парламентарна група. В Конституцията няма срок колко време трябва да има между връчването на първия и втория мандат, но досега Румен Радев дава знаци, че не бави процедурата.
От партията на Бойко Борисов вече казаха, че ще върнат мандата. Лидерът твърди, че най-честно е да се отиде на избори и това очакват хората, за да решат как да подредят политическите сили.

При третия (последен) опит президентът дава мандата на избрана от него парламентарна група, но не на кандидата за премиер. Тя няма срок да излъчи министър-председател, като аргументът е да се даде време за преговори между партиите. Веднъж посочен, кандидатът за премиер има седем дни да представи проектокабинет, се посочва в решение на Конституционния съд.

Досега президентът два пъти е давал третия мандат на БСП, но пък и двата пъти социалистическата партия беше трета политическа сила. Сега това е ДПС. Освен това лидерът Корнелия Нинова и приближените ѝ демонстрират силно влошени отношения с президентската институция. И все пак според политически наблюдатели президентът има интерес да направи жест към левия политически спектър.

Желание да опита да състави правителство е показвала и "Има такъв народ". Ако Румен Радев избере тях за третия мандат, това може да се смята за резултат от влошените отношения и между президента и "Продължаваме промяната".

А изборите кога ще бъдат

При всички условности предсрочните избори изглеждат най-очевидният изход (или задълбочаване) при създалата се политическа ситуация. Президентът вече обяви, че е нецелесъобразно вотът да бъде преди 15 септември, защото тогава заради летните почивки избирателната активност би била много ниска.

Тъй като по Конституция между деня на изборите и разпускането на Народното събрание след три неуспешни опита за съставяне на правителство трябва да има два месеца, това означава, че процедурата по даване и връщане на мандати трябва да продължи най-малко до 18 юли. Причината е, че изборният ден по традиция е в неделя, а такъв ден е 18 септември.

В същото време президентът и партиите трябва да намерят баланс при бавенето на мандата. Това ще даде време на Народното събрание да приеме законопроекти, от които зависи получаването на средства по плана за възстановяване и устойчивост. Според информация на "Дневник" те са общо 22, като от тях досега е окончателно гласуван само един.

По-логичната дата за избори изглежда да бъде най-рано 25 септември, тъй като покрай почивния ден за независимостта на България (22 септември) е вероятно отново много хора да пътуват и да предпочетат да не гласуват.

Дневник