Проучване на загубата на костна маса при 17 астронавти, летели на борда на Международната космическа станция, предостави по-пълно разбиране на ефектите от космическото пътуване върху човешкото тяло и стъпките, които могат да го смекчат, решаващо знание за потенциално амбициозни бъдещи мисии.

Изследването събра нови данни за загубата, причинена от условията на микрогравитация в космоса и степента, до която минералната плътност на костите може да бъде възстановена на Земята. В него участваха 14 мъже и три жени астронавти на средна възраст 47 години, чиито мисии варираха от четири до седем месеца в космоса, със средна продължителност около 5 месеца и половина.

Една година след завръщането си на Земята, астронавтите показват средно 2.1% намалена минерална плътност на тибията - една от костите на подбедрицата - и 1.3% намалена здравина на костите. Девет не са възстановили костната минерална плътност след космическия полет, понасяйки трайна загуба.

"Ние знаем, че астронавтите губят кости при продължителни космически полети. Новото в това изследване е, че проследихме астронавтите една година след тяхното космическо пътуване, за да разберем дали и как костите се възстановяват", каза Лий Гейбъл, професор от университета в Калгари, беше водещият автор на изследването, публикувано тази седмица в списание Scientific Reports.

"Астронавтите претърпяха значителна костна загуба по време на шестмесечни космически полети - загуба, която бихме очаквали да видим при по-възрастни хора в продължение на две десетилетия на Земята, и те възстановиха само около половината от тази загуба след една година обратно на Земята", каза Гейбъл.

Загубата се случва, защото костите не носят тежест в космоса. Космическите агенции ще трябва да подобрят контрамерките - режими на упражнения и хранене - за да помогнат за предотвратяване на загуба на костна допълва той.

"По време на космически полет фините костни структури изтъняват и в крайна сметка някои от костните влакна се разединяват едно от друго. След като астронавтът се върне на Земята, останалите костни връзки могат да се удебелят и заздравят, но тези, които са се разпаднали в космоса, не могат да бъдат възстановени, така че цялостната костна структура на астронавта се променя трайно", обянява професорът.

Астронавтите от изследването са били на космическата станция през последните седем години. Проучването не посочва техните националности, но те са от американската космическа агенция НАСА, Канадската космическа агенция, Европейската космическа агенция и Японската агенция за аерокосмически изследвания.

Космическите пътувания поставят различни предизвикателства пред човешкото тяло - основен проблем за космическите агенции, докато планират нови изследвания. Например НАСА се стреми да изпрати астронавти обратно на Луната, мисия, която сега е планирана най-рано за 2025 г. Това може да е прелюдия към бъдещи мисии на астронавти до Марс или по-дългосрочно присъствие на лунната повърхност.

"Микрогравитацията засяга много телесни системи, мускулите и костите са сред тях", напомни Гейбъл.

"Сърдечно-съдовата система също претърпява много промени. Без гравитацията да привлича кръвта към краката ни, астронавтите изпитват изместване на течността, което кара повече кръв да се събира в горната част на тялото. Това може да повлияе на сърдечно-съдовата система и зрението. Радиацията също е голям проблем за здравето на астронавтите, тъй като колкото по-далеч пътуват от Земята, толкова по-голямо е излагането на слънчева радиация и увеличава риска от рак."

Проучването показа, че по-продължителните космически мисии водят както до повече загуба на костна маса, така и до по-малка вероятност за възстановяване на костта след това. Упражняването по време на полет се оказа важно за предотвратяване на загуба на мускули и кости. Установено е, че астронавтите, които вдигат повече мъртва тяга в сравнение с това, което обикновено правят на Земята, са по-склонни да възстановят костите си след мисията.

"Има много неща, които все още не знаем относно това как микрогравитацията засяга човешкото здраве, особено при космически мисии, по-дълги от шест месеца, и върху дългосрочните последици за здравето", каза Гейбъл. "Наистина се надяваме, че загубата на костна маса в крайна сметка се стабилизира при по-дълги мисии, че хората ще спрат да губят костна маса, но не сме сигурни."

Дневник