Вече са унищожени 13 хиляди обекта на културното наследство, като всяка година изчезват средно по 400 образци. "Този процес се ускорява, защото ценни сгради са оставени да се рушат. Центровете на градовете са особено апетитни за ново застрояване, а там е съсредоточено архитектурното и археологическо наследство", каза директорът на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров на пресконференция.

Трябват спешни промени в Закона за културното наследство (ЗКН), който сега няма ясни правила и "създава условия за влияние и среда за корупционни практики", предупреди той.

Ранновизантийска крепост ли? Защо да я пазим
Неотдавна НИНКН отказал да съгласува искане за три старинни сгради да бъдат надстроени с няколко етажа. Това се позволява от Закона за устройство на територията (ЗУТ), но тогава от сградите ще останат само фасадите и това би могло да стане чрез съда. "Сега се проверява защо институтът е отказал надстрояването и е препоръчал даване на статут и режими на опазване за трите сгради. Директори пишат обяснения в Първо РПУ и после полицаите обясняват на собствениците защо не могат да реализират инвестиционните си намерения", коментира арх. Борислав Абаджиев от НИНКН.

Експертите по културно наследство се сблъскват с откровено невежество, особено в страната. В една община решили да сложат кула-ретранслатор на хълм с крепост от ранновизантийския период. "Щом не е българска, защо да я пазим", възразили общинарите на забраната, даде пример арх. Абаджиев.

Списъкът с НКЦ се нуждае от актуализация

 

В момента има списък с 39 600 недвижими културни ценности, наричани доскоро паметници на културата. Само 480 от тях обаче имат законова защита чрез издаден режим на опазване. Останалите нямат такива режими и не се знае какво може да се прави с тях и какво - не. Този списък спешно трябва да се актуализира, но за това няма ресурс - нито от експерти, нито финансиране, нито законова подкрепа.

Какви спешни мерки иска НИНКН

Арх.Петров е предложил на правителството НИНКН да има делегиран бюджет, с който да се динамизира работата по актуализацията на списъка, но досега не е получил подкрепа. От няколкостотин души състав преди години в момента в института работят едва 50. Те успяват да издадат по 2000 становища годишно. Трябват още експерти и е добре, че миналата седмица Министерството на културата увеличи заплатите с 30% от 1 юли, но това е само една стъпка, смята Петров.

За да се съберат данни за всичките 39 600 регистрирани обекта на културното наследство трябва да се промени процедурата за даване на статут. Затова трябва около действащите 50 специалисти да се сформират групи от още експерти - археолози, геодезисти, архитекти и др., разделени в пет отделни региона за цялата страна. Тези групи да търсят в архивите данни, по които да се изготви т.нар.фиш на всяка обявена ценна сграда. На тази база ще се преценява дали да бъде защитена, с какъв режим на опазване и т.н.

Неяснотите в ЗКН трябва да се изчистят, а нарушителите-собственици на сгради със статут на НКЦ да бъдат глобявани. "В Германия за увреждане на НКЦ глобата е 200 хил.евро, а за разрушаване - 500 хил.евро, посочи Абаджиев.

Законът пази нарушителите от глоби

У нас за да бъде глобен нарушител, трябва да се регистрира деянието три пъти в рамките на една година. Самата процедура за сформиране на комисия, която да регистрира е толкова бавна, че това няма как да се случи за една година. На практика ЗКН не позволява нарушителите да бъдат глобени и този закон не работи в частта си опазване и мониторинг, заключи арх.Петров. Защо нито една политическа сила не проявява инициатива да се промени това положение - това е фундаменталният въпрос, според него.

Дневник