Часове преди разглеждането на "френското" предложение за спора между България и Северна Македония в парламента в Скопие председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще се обърне пред депутатите в опит да гарантира успешното гласуване на документите и продължаването на македонската евроинтеграция.

Според неофициални данни, цитирани от различни македонски медии (например телевизия "Телма"), предложението на Френското председателство на Съвета на ЕС може да се окаже приемливо за най-малко 72-ма депутати, Социалдемократическия съюз (и партиите в листата им) и всички албански, включително опозиционните. Най-голямата сред албанските партии, Алиансът на албанците, вече подкрепи публично документите.

В коалицията на социалдемократите има разнобой за тях, а малки коалиционни партньори като Демократическия съюз са твърдо против, особено ако няма консенсус между власт и опозиция.

Въпреки това дори само гласовете на СДСМ (партията на Ковачевски одобри "френското" предложение) и албанските партии може да се окажат достатъчни за мнозинство от над 60 от 120 депутати.

Очаква се обаче заседанието от 13 ч. местно (14 ч. българско време) да е предхождано от обръщение на Фон дер Лайен, която призова македонците да не изпускат шанса в подкрепеното от България "френско" предложение.

Какво трябва да стане в парламента

Външният министър Буяр Османи заяви пред телевизия "Сител", че депутатите трябва да изготвят заключения с ясен мандат за преговорния процес. Изтъкна аргумента, че отказът страната да започне преговори, за да не бъде блокирана в бъдеще, е ирационален; а той се разпространява в македонското публично пространство.

Европейски експерти също изтъкват, че "френското" предложение дава на България такива инструменти, за да се намеси на следващ етап на преговорния процес и отново да наложи вето. В действителност София разполагаше с тях и преди предложението като всяка страна в Европейския съюз.

Едно от предложенията, появили се в македонски медии, предполага, че ще бъде задължено правителството да се съобразява с нуждата от зачитане на езиковите, идентичностни, исторически и културни особености на македонците като елементи, за които не се преговаря. Възможно е този план да получи подкрепа и от социалдемократите, доколкото управленската им структура настоя, приемайки "френското" предложение, за придържане на страната към приета от миналата година "резолюция за червените линии" в македонския парламент: текст с отказ от диалог по езикови, исторически и културни теми (каквито може да има в спора с България, но не и в преговорите с ЕС).

Гневът на опозицията

Македонски депутати от опозицията отбелязват, че в документите преди заседанието отсъства двустранният протокол, който София и Скопие трябва да подпишат на базата на Договора за добросъседство и чието споменаване бе извадено от преговорната рамка и в ревизирано предложение - поставено в проекта за позиция на ЕС за евроинтеграцията на Северна Македония.

Голяма част от общественото внимание бе насочена към протокола, до голяма степен базиран на съгласувани от двете правителства искания, но заклеймяван от опозицията като инструмент за "българизация" - дума, превърнала се в мото на продължаващите девет вечери протести срещу "френското" предложение. За партия "Левица", известна с реч на омраза (далеч не само към България) и призиви за насилие, страната може да се превърне в "колония" и подписването на протокола би било "национално предателство".

Лидерът на водещата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски междувременно изрази надежда, че "г-жа Фон дер Лайен, която идва от нашето семейство, Европейската народна партия, ще чуе мислите и на депутатите на ВМРО-ДПМНЕ, която е нейна сестринска партия, няма само да се обърне (пред парламента - бел. ред.), а ще остане да чуе и нашите аргументи".

Мицкоски, чиято партия е зад протестите в Скопие, вече предложи на социалдемократите да отхвърлят проекта, а в замяна нямало да настоява за избори.

Дневник