С 68 гласа "за" и нито един "против" и в отсъствието на депутати от основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ и малката формация "Левица", парламентът прие проектозаключения, с които на кабинета се дава насока за какво може и за какво не може да преговаря в процеса на евроинтеграция.

Албанските партии, независимо дали подкрепят властта, гласуваха "за", и подсигуриха мнозинството в законодателния орган със 120 депутати.

Това бе фактическото гласуване за "френското" предложение - така, както преди месец българският парламент възложи на правителството в София позиция за набора от документи, оформени от бившето председателство на Съвета на ЕС.

Решението, взето след ожесточени дебати, отваря вратата за начало на преговори с Европейския съюз, макар и символични, тъй като за същинския процес ще са нужни промени в конституцията за добавяне в нея на българската общност.

Щом конституционният процес бъде завършен, Европейският съюз ще е готов "без отлагане" да започне преговорите по същество. Това е развръзката на напрегнат етап в спора между София и Скопие, след като през ноември 2020 г. България блокира началото на македонските преговори, като не одобри преговорната рамка.

Фактическото вето се основаваше на условия, поставени едностранно през 2019 г., които Северна Македония не изпълни, тъй като не е поемала свързано със срокове задължение за тях. В исканията София виждаше възможност за изпълнение на Договора за добросъседство от 2019 г., който твърдеше, че Скопие нарушава; от другата страна на границата условията се разглеждаха като посегателство върху македонската идентичност.

Най-деликатното искане, това за въздържането от употреба на "македонски език" като понятие в европейски документи, отпадна. От България обаче няма да се иска да признава езика, нито Евросъюзът отрича съществуването му, макар опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да опитваше да убеди македонците в противното.


По време на дебатите ВМРО-ДПМНЕ опитваше да заглуши с вувузели всяка дума на управляващите. Депутат от партията дори запали копие на "френското" предложение, а целият - започнал в четвъртък - дебат бе съпътстван от улични протести.

ВМРО-ДПМНЕ настоява, че "френското" предложение води до "българизация" на Северна Македония. Управляващите поискаха то да бъде прието, след като в края на юни получиха негов вариант с козметични промени, отразяващи искания на правителството.

Специално за началото на разискванията в Скопие пристигна и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Дневник