Амфетамини, метамфетамини и марихуана - това са най-често засичаните наркотици при шофьори, които са спирани и тествани през последната година. При все повече водачи според пътната полиция има употреба на дрога, като много от спрените за проверка са употребили "коктейл" от няколко вещества, които действат по различен начин и оказват различно влияние, но при всички положения увеличават риска от инцидент.

Шофьорите стават много по-опасни на пътя както след употреба на алкохол, така и на наркотици - имат проблеми с координацията и концентрацията, губят усещане за разстояние и скорост, реакциите им са значително по-бавни, но за сметка на това добиват самоувереност, предупреждават експерти по пътна безопасност.

От 5 до 15 минути отнема на "Пътна полиция" да засече с тестове дали в организма на шофьора има алкохол или наркотици. През последната седмица текат масови проверки след тежката катастрофа, за която бе обвинен Георги Семерджиев и при която загинаха две жени. В петък излязоха резултатите от кръвната му проба, които показаха, че той е шофирал под въздействието на метамфетамин. Пробата на Семерджиев беше взета около 48 часа след катастрофата принудително и след разпореждане на съда, тъй като той отказваше да го направи доброволно.

Според българското законодателство не всеки шофьор, засечен след употреба на алкохол, е престъпник - това зависи от количеството.

Но всяка засечена употреба на наркотици, без значение преди колко време и какво количество, е престъпление и следват санкции.

Заради това и двама известни подсъдими за шофиране след употреба на наркотици (актьорът Явор Бахаров и подсъдимият за катастрофата с Милен Цветков - Кристиан Николов) заведоха дело пред Върховния административен съд и в жалбите си твърдяха, че текстовете на наредба са незаконосъобразни и дискриминационни.

След колко чашки ставам подсъдим?

Сядането зад волана дори и след една чаша алкохол е изключително опасно, без значение дали става въпрос за бира или водка, например. Алкохолът влияе на всеки организъм по различен начин и се разгражда бавно като това зависи от много фактори - пол, тегло, метаболизъм, количество изядена храна, както и колко време е минало. Пълното разграждане на алкохола може да отнеме между 4 и 16 часа, обясняват от пътна полиция.

Пробата за алкохол се отчита с дрегер - шофьорите с концентрация под 1.2 промила алкохол в издишания въздух подлежат на глоба, а над тази граница се наказват с по-тежки санкции.

Тестовете за алкохол, които пътна полиция прави, отчитат количеството в издишания въздух. Пробата се взема като се издиша въздух за около 10 секунди, след което дрегерът отчита дали в него има съдържание на алкохол, или не като показва и количеството в промили. В закона е предвидено, че ако алкохолът е до 1.2 промила, санкцията е само административна - глоба, но ако количествата са над тази стойност, това е престъпление.

Ако алкохолът, засечен в издишания въздух, е под 0,5 промила, няма последици за водача, тъй като това не е нито административно нарушение, нито престъпление. Този "толеранс" обаче не е предвиден за една чашка, а заради някои лекарства и медикаменти, които биха могли да окажат влияние върху пробата и да дадат положителен резултат за алкохол на тест с дрегер.

Какви са наказанията?

- При шофиране след употреба на алкохол в границите над 0,5 до 0,8 промила включително, санкцията е административна - книжката се отнема за 6 месеца и се налага глоба в размер на 500 лв.

- При отчетена употреба на алкохол от 0,8 до 1,2 промила включително, наказанието също е административно, но по-сериозно - книжката се отнема за срок от 12 месеца и се налага глоба 1000 лв.

- Законът предвижда и санкции за повторно нарушение като шофьорът може да остане без книжка за срок от една до три години, а освен това трябва да плати глоба от 1000 до 2000 лв.

Тестването с дрегер отнема няколко минути, в които се взема проба с издишване на въздух в устройството и отчитане на резултата.

- Шофиране след употреба на алкохол и положителна проба за концентрация над 1,2 промила е престъпление според българското законодателство и по случая трябва да бъде образувано досъдебно производство. То може да завърши със споразумение или с присъда, която може да бъде и условна. Наказанието е от 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лв. и отнемане на книжката.

- При установяване на концентрация на алкохол с дрегер над 0,5 промила пътна полиция попълва талон за изследване и шофьорът е длъжен да даде кръвна проба в болница.

- Ако шофьор откаже да даде проба за алкохол, се съставя акт за административно нарушение като шофьорската книжка се отнема на момента, както и регистрационните табели, ако водачът е и собственик на моторното превозно средство. Предвидената в закона глоба е 2000 лв. и 24 месеца лишаване от право да шофира.

Законът приема всеки шофьор с дрога в тялото за престъпник

Докато за шофирането след употребата на алкохол има ясни граници и законодателство, то въпросът с употребата на наркотици е спорен. По закон пияните шофьори носят наказателна отговорност, ако концентрацията на алкохол в кръвта им е над 1,2 промила и е установена по надлежния ред. За употребата на наркотици обаче няма въведена долна граница, нито надлежен ред, по който се установява. Освен това в България за престъпление се счита шофирането след употреба на дрога, а не под влиянието на забранените вещества.

Наркотичните вещества се разграждат по-бавно и остават повече време в организма в сравнение с алкохола. Най-кратко време наркотичното вещество се задържа в кръвта и слюнката, а в урината може да бъде открит до 3-4 дни след употреба и дори повече.

Според експерти при марихуаната например периодът на регистриране на употребата е малко по-голям, отколкото при други видове наркотици. Тестът може да покаже употреба 24-48 часа след изпушването на една цигара (ако шофьорът не употребява редовно, тъй като при редовна употреба на практика организмът не може да се изчисти), а тестът с урина засича от 3-5 дни назад.

Според юристи законодателството не е достатъчно прецизно, тъй като не отчита дали наркотиците въздействат на способността за шофиране или са остатъчни в тялото от по-ранен прием.

Някои адвокати са на мнение, че е нужно да бъде криминализирано шофирането "под въздействие" на наркотици, а не шофирането след употребата им.

Така на практика според закона всеки шофьор, засечен с наркотици в организма, без значение кога да приемани, какво е количеството им и дали му влияят, се смята за престъпник и срещу него трябва да започне дело. Законодателството не позволява освобождаване от наказателна отговорност и административна санкция в случаи на шофиране след употреба на наркотици.

Какво представлява тестът и какви наркотици засича?

Тестването за наркотици се прави като се вземе натривка с памучен тампон от вътрешната страна на бузите, а пробата със слюнка се поставя в апарат, който може да засича 7 вида наркотични вещества - амфетамини, метамфетамини, кокаин, опиати (морфин), THC (марихуана), бензодиазепини (диазепам) и метадон.

Всяка касета за полеви тест, която използват служителите на пътна полиция, струва около 40 лв. Проверката - вземането на проба и изчакването на резултата, трае около 15 минути. Заради високата цена на консумативите униформените не изследват всеки шофьор за употреба на дрога, а следят за други белези - неадекватно поведение, разширени зеници, нервност и други.

Тестът за дрога, с който работят пътните полицаи, отчита наличие или липса на 7 вида наркотици, които са най-разпространени.

"В случай, че апаратът засече наличие на наркотици, шофьорът се задържа веднага и му се дава възможност по негово желание да даде кръв и урина за химико-токсикологично изследване в организма. Пред медицинско лице заявява дали желае, или не да даде такава проба. След това се откарва в районното, образува се досъдебно, задържане до 24 часа и разследващите органи продължават работа с него", обясни пред "Дневник" зам.-директорът на столичната пътна полиция Радослав Начев.

"След като законодателят е приел наркотиците като забранени субстанции, без значение дали и какъв вид или какво количество субстанция е открито в организма на шофьора, без значение дали е оказано влияние при шофиране, те са забранени", добави още Начев.

Наказания за шофиране след употреба на наркотици са няколко и се налагат едновременно. Законът предвижда затвор от 1 до 3 години, лишаване от право да управлява МПС, прекратяване на регистрацията на превозното средство за срок от половин до една година. Налага се и глоба от 500 и 1500 лв. според тежестта на престъплението, която се преценява във всеки конкретен случай.

В случай, че апаратът засече наличие на наркотици, шофьорът се задържа веднага и му се дава възможност по негово желание да даде кръв и урина за химико-токсикологично изследване в организма.

Има обаче и някои лекарства, които могат да дадат положителен резултат при тест за наркотици. Такива са например всички, които съдържат кодеин, както и лекарства за главоболие като ацефеин, солпадеин и обезболяващото аулин, както и някои сиропи за кашлица, обясниха лекари. Някои медикаменти за лечение на цистит също могат да покажат положителен резултат при тест на урина. Такъв резултат могат да дадат и някои антибиотици, както и антихистамини (противоалергични медикаменти).

Пътна полиция: Увеличават се случаите на дрогирани шофьори

Само в София през 2021 г. са били спрени 583-ма шофьори, седнали зад волана с алкохол като дрегерът е отчел до 1.2 промила като в тези случаи са наложени административни санкции, обясни за "Дневник" зам.-директорът на столичната пътна полиция комисар Радослав Начев. Статистиката показва, че заловените шофьори с над 1.2 промила алкохол през миналата година са 491 души като тези случаи са престъпления и по тях са образувани досъдебни производства. Случаите на шофьори, употребили наркотици, са били 302 през 2021 г.

От началото на 2022 г. до 11 юли включително са спрени общо 257 водачи, при които дрегер е показал наличие на алкохол в издишания въздух до 1.2 промила и те са санкционирани с глоби.

Шофьорите, засечени с над 1.2 промила алкохол от началото на годината, са 247. Общо 175 души са спрени след употребата на наркотици в столицата, отчита Начев.

"Тенденцията е, че е масова употребата на наркотични вещества и тя изпреварва алкохола. Новата мода във водачите е да употребяват наркотични вещества и да управляват след употеба", коментира зам.-директорът на столичната пътна полиция Радослав Начев.

Ако се направи сравнение със същия период на миналата година статистиката показва, че в случаите на шофьори с под 1.2 промила алкохол има спад с 41 броя. Над 1.2 спадът е с 19 случая, но за сметка на това засечените след употреба на наркотици са се увеличили с 47 случая до момента.

"Тенденцията е, че е масова употребата на наркотични вещества и тя изпреварва алкохола. Новата мода във водачите е да употребяват наркотични вещества и да управляват след употреба", коментира Начев.

Той предупреди, че това е изключително рисково и водачът създава опасност както за себе си, така и за околните. Според наблюденията на пътните полицаи в София най-често се засичат амфетамин, метамфетамини и канабис както поотделно, така и в комбинация.

След катастрофата, предизвикана от Георги Семерджиев, правителството разпореди масови проверки за нарушения по пътищата.

Към 15 юли (петък) от МВР са проверили общо 10 217 моторни превозни средства за спазване на Закона за движението по пътищата. Извършен е контрол на 13 487 шофьори и пътници. Съставени са общо 2541 фиша и 817 акта за административни нарушения. Акцията с акцент превенция и проверка за шофьори, употребили алкохол, наркотични вещества, както и за шофиране без книжка.

Явор Бахаров и Кристиан Николов атакуваха наредбата за дрога

Двама подсъдими по дела за шофиране след употреба на алкохол - актьорът Явор Бахаров и Кристиан Николов, който причини смъртта на Милен Цветков в катастрофа, заведоха дело пред Върховния административен съд (ВАС). В жалбата си те атакуваха десетки разпоредби в наредба, по която се установява дали си шофирал пиян или дрогиран. През април обаче ВАС отхвърли жалбите им.

През октомври 2020 г. Бахаров беше осъден на 1 г. затвор след като през февруари същата година бе задържан заради шофиране след употреба на алкохол и наркотици. През януари 2021 г. Окръжният съд в Благоевград обаче реши присъдата да бъде не ефективна, а условна с 4 г. изпитателен срок.

Кристиан Николов получи присъда от 9 г. затвор на първа инстанция, а в момента процесът срещу него тече на втора пред Софийския апелативен съд.

И двамата подсъдими за шофиране след употреба на наркотици искаха отмяна на текстове от наредбата с мотива, че липсата на долна граница за наркотиците, подобна на тази от 1.2 промила за алкохол е незаконосъобразна. Те твърдяха и че нито една от лабораториите, извършващи изследвания за алкохол и наркотици, не притежава акредитация за тази дейност. В жалбите си Бахаров и Николов твърдяха, че е дискриминация, че за алкохола има допустима концентрация, а за наркотиците - не, както и че за дрогата не се отчита видът на въздействие върху организма на различните видове наркотични вещества.

Дневник