Ако дядото на Арсений Недяк беше жив днес, щеше да се окаже, че като подполковник от Службата за външно разузнаване на Русия внукът работи в Брюксел с масирана пропаганда срещу мястото, от което дядото се е издигнал навремето до поста министър на търговския флот на СССР.

Преди да се премести в Москва, Леонид Недяк е живял в Мариупол, където е оглавявал Азовското морско параходство. Един от ключовите клиенти е бил заводът "Азовстал", превърнал се в символ на съпротивата на украинците срещу руската агресия от 24 февруари.

Арсений е един от 19-те руски дипломати, които за пръв път в историята Европейският съюз изгони на 5 април 2022 г. от централата си в Брюксел. Те бяха служители на руското представителство към Европейската комисия, но бяха обявени за "персона нон грата" заради "участие в дейности, противоречащи на дипломатическия им статут". Тази формулировка обикновено се използва, когато става дума за шпиони.

Базираната в Лондон група Център "Досие", подпомагана от Михаил Ходорковски, и брюкселското издание EUobserver описаха днес какво е известно за изгонените 19 руснаци. Данните не са толкова конкретни, колкото за екстрадираните от Белгия дипломати по същото време, но дават допълнителна представа на какви позиции в чужбина могат да работят хората на руските спецслужби.

Арсений Недяк например е бил секретар в представителството. Но източник на "Досие" в РИА "Новости" твърди, че той има пагони на подполковник от СВР и в представителството е отговарял за прокремълските Russia Today, Sputnik и блогъри, влияещи на аудиторията в Европа.

Възпитаник на Юридическия факултет на Московския държавен университет и спецкурсове по английски, той работи в компанията "Совбункер". Това е мопонолистът по времето на СССР в доставките на горива за търговския флот и компанията между другото издирва товари, блокирани или арестувани в пристанищата по света. После е служител на милиардера Владимир Евтушенков в групата АФК "Система", вицепрезидент по корпоративното управление в IBS Group Holding Ltd., един от водещите руски холдинги в ИТ сектора.

През 2010 г. Арсений Недяк се мести в Министерството на цифровото развитие, свързаността и масовите комуникации, където е началник на отдела в департамента за държавна политика в средствата за масова информация и често говори за киберсигурността.

Ето какво още посочват "Досие" и EUobserver за други от изгонените:

Сергей Зубков

Първи секретар в постоянното представителство в ЕС, специализиран в научно-техническото сътрудничество. Преди да започне да пътува из Европа, е с адрес в селището Сергиев посад 6, където е строго секретната военна част 44 026. Тук по времето на СССР е Институтът по вирусология на Министерството на отбраната (сега се нарича Вирусологический центр НИИ микробиологии), в който се смята, че е създавано биологично оръжие.

Александър Студеникин и Александър Цибуля

Двамата бяха съветници в представителството. Първият е работил в Руската агенция по боеприпасите (Росбоеприпасы), занимаваща се с унищожаване на запаси от химическо и биологично оръжие от складовете на СССР. Росбоеприпасы е ликвидирана през 2004 г. и служителите са прехвърлени в отбранителното министерство, военното разузнаване (ГРУ) и външното разузнаване (СВР).

Студенкин е завършил през 1996 г. магистратура във Военната академия за химическа защита, последвана от обучение в държавния Институт за международни отношения (МГИМО) и Академията за външна търговия. Той работи и в Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), базирана в Хага, а през 2014 г. е преместен в Брюксел като съветник по техническото сътрудничество.

Цибуля е възпитаник на Обнинския институт за атомна енергетика (в Калужка област), а в Белгия е работил по сътрудничеството в ядрената енергетика.

Денис Шурутин и Дмитрий Киризлиев

Първият бе старши съветник по въпросите на правосъдието, вътрешните работи и правата на човека, а вторият бе аташе. Киризлиев според източник на "Досие" е кадров офицер от Пета служба (външното разузнаване) на Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Вторият завършва Военноморския институт за радиоелектроника "А.С.Попов" в Санкт Петербург, където подготвят морски офицери, като особено талантливите се пренасочват към Военно-дипломатическата академия (ВДА) на Генералния щаб и там ги обучават за военно разузнаване. Докато учи във ВДА, съпругата и дъщеря му живеят в офицерско общежитие на ГРУ.

Тимур Ахтареев

Първи секретар по политическите въпроси в руското представителство, той започва обещаваща кариера на иранист и специалист по Изтока. Роден в Полша, самостоятелно учи дари (персийски, говорен в Източен Иран, Афганистан, Пакистан и Туркменистан), фарси, английски и таджикски. Завършва международни отношения и политология в Казанския университет и първото му командироване е като прессекретар на руското посолство в Техеран.

Александър Заварухин

Завършва география в МГУ (катедра социално-икономическа география на страните в чужбина), но преди това с родителите си живее из Югоизточна Азия, където учи в Swiss Cottage Primary School в Сингапур и руското училище към посолството в Индонезия. Работи в Института за иследване на Изтока към Руската академия на науките (по съветско време тук се вербуват кадри за външното разузнаване на КГБ, а днес някои "учени международници" служат в СВР и се занимават с политическо разузнаване, обясняват от "Досие").

Алексей Чуваев и Анатолий Недров

Първият бе съветник по политическите въпроси, но в Москва е живял в блок на улица "Академик Анохин", специално построен през 1998 г. за кадрови офицери на външното разузнаване. На същия адрес жилища са имали главният кадровик на разузнаването Валерий Лекарев, представителят на Россотрудничество в Южна Африка Павел Новожилов, вербуващият агенти в Руския университет за дружба между народите (работещ от десетилетия предимно с младежи от Третия свят) Владимир Тимошек и др. Преди отпътуването за Европа работи в "Рособоронекспорт".

Вторият е випускник на Московския авиационен институт (филиала на космодрума "Байконур") и след години на търсене на работа специалистът по ракети се появява във валутно-финансовия департамент на външното министерство, където се смята, че вписват агенти на ГРУ и СВР.

Насият Ширинова

Това е единствената жена сред изгонените. В Дагестан я наричат "гордостта на републиката". Завършила е стаж в Дипломатическата академия на външното министерство и се издига до зам.-директор на отдела в министерството на транспорта на Русия за работа с международни организации, транспортна политика и регионално сътрудничество. Източник на "Досие", добре запознат с методите на руското разузнаване, казва, че това е пост, на който се поставят хора от външното разузнаване. Синът ѝ Расул работи в същото министерство, в междуправителствената комисия за сътрудничество с Гърция.

И един, който не си тръгва

Едно име се откроява сред тези, на които бе позволено да останат в Брюксел - Кирил Логвинов, заместник постоянен представител на Русия в ЕС. Според източници на EUobserver в белгийските разузнавателни служби 47-годишният Логвинов е не само специалист по търговски отношения, както гласи длъжността му, но и офицер в Службата за външно разузнаване.


Първоначално според EUobserver името му е в черния списък, но след това външното министерство на ЕС настоя за изключването му. Според източника на изданието Логвинов се е опитал да влезе в кабинета на еврокомисаря по икономическите въпроси Валдис Домбровскис. Европейската комисия и белгийските разузнавателни агенции отказаха да коментират тази информация. В "Досие" не успяха да се намерят значими доказателства за участието на Логвинов в дейността на руските спецслужби.

Досега органите на ЕС никога не са признавали дипломатите за персона нон грата. Най-вероятно изгонените руснаци не са шпионирали директно органите на Европейския съюз, казват от "Досие". Повечето от тях по някакъв начин са свързани с отбранителната сфера, а ЕС обикновено не се занимава с военни въпроси. Но Брюксел не напразно се нарича столица на шпионите: тук се намира централата на НАТО, тук можете да срещнете много западни служители и специалисти, свързани с отбранителната индустрия.

 

Дневник