Те приемат йерархичен порядък, в който всеки си има място и няма нужда от повече обяснения защо е там и как системата е изградена по този начин. Йерархията в организациите се смята за отражение на изначални неравенства, централизацията е популярна, от подчинените се очаква да им се нареди какво да правят, а идеалният шеф е автократ, който командва, но е доброжелателен към подчинените си и им раздава бонуси.

Ако по това описание се разпознават реалностите в българското общество, политика и бизнес, значи анализаторите от финландската консултантска компания Hofstede Insights са си свършили добре работата. Ето още едно тяхно наблюдение:
"България е колективистично общество. Това се демонстрира от тясното и дългосрочно ангажиране с "групата" - било тя семейство, роднини или по-широка мрежа от връзки. Лоялността в колективистичната култура е от първостепенно значение и стои над повечето останали обществени правила и регулации.

Обществото насърчава силни взаимоотношения, при които всеки поема отговорност за членовете на своята група. В колективистичните общества нарушаването на правилата води до срам и загуба на уважение от останалите, взаимоотношенията работодател/служител се възприемат от морална гледна точка (като вид семейна връзка), решенията за наемане и кариерно повишение взимат предвид отношението към служителя в неговата група; управлението е управление на групи."

Hofstede Insights съществува от 35 години и помага на някои от най-големите организации и компании в света да подобрят работата си и да разбират по-добре познати и непознати култури и държави.

Казано иначе, екипът прави разбираеми абстрактни концепции, като използва подхода на нидерландския социолог Хеерт Хофстеде, един от най-влиятелните изследователи на това как ценностите на работното място са повлияни от културната среда. Той е признат и като създателят на първия емпиричен модел на измеренията на националната култура, работи по модели на организационната култура и идеи, залегнали в психологията и мениджмънта.

Така Hofstede Insights създават модел, представящ в много кратка форма характерните особености за обществата в десетки държави, използвайки шест базови показателя (т.нар. 6-D Model). Благодарение на интерактивен инструмент всяка анализирана държава може да бъде сравнена с още до три други.

Цитатът в началото, например, е по показателя "Разстояние от властта" и се занимава с това как хората се отнасят към неравенствата около тях, доколко очакват и приемат, че властта се разпределя неравно. Вторият цитат е от показателя "Индивидуализъм", занимаващ се със степента, в която едно общество поддържа взаимна зависимост между членовете си, т.е. как хората се самоопределят между "Аз" и "Ние". В индивидуалистичните общества, каквото българското не е, се преполага, че всеки се грижи изключително за себе си и непосредственото си семейство. В колективистичните, каквото според анализаторите българското е, хората принадлежат към групи, грижещи се за тях, срещу което изискват лоялност.

Последното има значение не само като обяснение на структурирането и действията на хората в България, но и в известна степен обяснява проблемите, които имат емигриралите българи в държави с отчетлво по-индивидаулистични общества:

    В България са отчетени 70 единици (от максимални 100) по "Разстояние от властта", докато в Германия, където живеят и работят стотици хиляди българиq този показател е 35, т.е. местното общество не приема толкова силно за установени йерархиите, началниците, които командват, а от ръководството повече се очаква да покаже опит и познания.

    При сравнението със САЩ, към които десетилетия наред се стремят хиляди българи, има 91 пункта показател "Индивидуализъм" срещу повече от три пъти по-нисък (30 единици) за България. Т.е. българите попадат в едно общество, в което се предполага всеки сам да се оправя и да е инициативен, а не толкова да разчита на властите за подкрепа и на началниците всеки път да му обясняват какво да свърши. Това е страна, в която много хора се местят в търсене на по-добри възможности, лесно се запознават, но трудно създават приятелства.

Кой е смятан за успял

 

"Мъжественост" е един от изненадващите термини за показател, избрани от Hofstede Insights. В него високите резултати (Masculine) означават, че обществото се движи от конкуренция, постижения и успехи. "Успех" е нещо, което се определя от победители или от най-добрия в някаква сфера, т.е. става дума за ценностна система, започваща от училище и продължаваща през целия организационен живот в следващите десетилетия.

Тук по скалата Masculine-Feminine България получава 40 единици и е оценена по-скоро като относително "женствено" общество, описано така:
"В женствените страни фокусът е върху "работиш, за да живееш", ръководството се стреми към консенсус, хората ценят равенството, солидарността и качеството на работния си ден и място. Конфликтите се уреждат с компромиси и преговори. Предпочитат се стимули като свободно време и гъвкавост. Фокусът е върху това да си живееш добре, а не да демонстрираш статут."

По принцип в "женствените" общества благосъстоянието се смята за знак на успех и не се приветства изпъкването над останалите, казват анализаторите. Българите, които се намират по-скоро към средата на скалата, като че ли са в напрежение да не харесват, когато някой видимо успява, но и да завиждат, когато друг има добър стандарт, постигнат било с труд, било с престъпление.
"Фундаменталният въпрос тук е какво мотивира хората - да искат да успяват (мъжественост) или да си харесват това, което правят (женственост)."

Подозрителност към нови идеи

 

Показателят "Избягване на несигурността" по-скоро затвърждава тези наблюдения. Целта му е да покаже как едно общество се справя с факта, че никога не знаеш какво те очаква и дилемата до се опитва по някакъв начин да се контролира бъдещето или просто да се остави "каквото дойде".

С 85 от 100 единици българите демонстрират, че всячески искат да намалят несигурността и принадлежат към обществата, поддържащи строг кодекс на вярвания и поведение, нетолерантност към необичайни идеи и начин на живот. "В тези култури има емоционална нужда от правила (дори когато те никога не рабоят), времето струва пари, "залудо работи, залудо не стой", норма е да си пунктуален и да следваш строго инструкциите, иновациите срещат съпротива, сигурността е важен елемент в личната мотивация."
По принцип, такива общества изграждат институции, които да ги предпазват от несигурността, но когато те не работят, това не намалява и тревожността на хората.

С миналото е свързан следващият показател - "Дългосрочно ориентиране", т.е. как обществото поддържа връзка с историята си, докато се справя с трудностите на настоящето и бъдещето. Едни държави се справят, като залагат на древни традиции и норми и гледат подозрително на промените, а други са по-прагматични и ценят пестеливостта и събирането на информация за ситуацията.

"С показател 69 България е прагматична култура, в която истината зависи в значителна степен от ситуацията, контекста и времето. Българите демонстрират способност лесно да нагаждат традициите към променящите се обстоятелства, силно поддържат пестеливостта, внимателното харчене на пари и постоянството в преследване на резултати."

"Склонност към цинизъм и песимизъм"

 

Като "угаждане" може да се преведе на български последният показател, използван от Hofstede Insights. В него се измерва доколко обществото разглезва малките деца или ограничава желанията и импулсите им, т.е. става дума за възпитанието.

"България има много нисък резултат (16 единици от 100), което я прави силно ограничаваща децата си култура. Такива общества имат склонност към цинизъм и песимизъм. Ограничаващите общества не залагат много на свободното време и контролират удовлетворяването на желанията си. Хората с такава ориентация възприемат действията си като ограничени от обществените норми и усещат, че да си угаждаш е нещо нередно или дори грешно."

Петър Карабоев/Дневник