Белгия постигна принципно споразумение с френската енергийна група Engie за удължаване на използването на ядрена енергия с 10 години, след като инвазията на Русия в Украйна принуди правителството да преосмисли плановете си да разчита повече на природен газ.

Дъщерното дружество на Engie Electrabel и белгийската държава подписаха "необвързващо писмо за намерения" и се стремят да договорят обвързващо правно споразумение до края на 2022 г., съобщиха правителството и Engie в петък.

Белгия трябваше изцяло да се откаже от ядрената енергия през 2025 г., но сега иска да удължи живота на двата си най-нови реактора (Doel 4 и Tihange 3) с рестартиране през ноември 2026 г.

Министърът на енергетиката Тине ва Стретен каза на пресконференция, че решението на Белгия от март да се придържа към ядрената енергия е част от усилията за избягване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива, като Русия се оказва ненадежден доставчик на газ. Изключването на реакторите в Белгия се възприемаше като преминаване към газ. "Оттогава стана по-ясно доколко енергията е въпрос на национална сигурност", каза тя.

Ръководителят на "Engie Белгия" по-рано каза, че решението на Брюксел е дошло твърде късно, но белгийското правителство твърди, че разговорите са били конструктивни и двете страни са определили контурите за бъдещо споразумение.

"Това споразумение е първа решаваща стъпка и важен знак за доверие между двете страни", написа белгийският премиер Александър де Кру в Twitter.

"Намерението е окончателно споразумение до края на тази година, така че страната ни да бъде осигурена с достатъчно електроенергия в турбулентни геополитически времена", каза той.

Това споразумение ще включва създаване на съвместно предприятие 50:50 за управление на блоковете и ограничаване на бъдещите задължения и разходи за управление на отпадъци и отработено гориво.

Реакторите, които влязоха в експлоатация през 1985 г., представляват 35% от ядрения енергиен капацитет на Белгия с около 2 гигавата общо.

Дневник