За разлика от Европа, Египет не може да си позволи скок в цените да се прехвърли на жителите, тъй като това ще доведе до огромна инфлация и нестабилност. "(Искаме да) предадем посланието, че сегашната реалност в страните ни не може да понесе стандартите на този етап, докато кризата не приключи."

На тези думи на египеския президент Абдел Фатах ас Сиси при срещата му с германския канцлер Олаф Шолц Европа обърна по-малко внимание през седмицата, отколкото на сътрудничеството в енергетиката, търсено на континента заради войната в Украйна. А за Африка те вероятно са по-важни в следващите месеци.

ООН може и да се зарадва в петък на сделката за украинското зърно, но за Африка може да е късно.

От Гана, Судан и Мозамбик до Южна Африка, цените на петрола и продуктите от първа необходимост доведоха до двуцифрена инфлация в редица държави и изкараха хиляди по улиците. Доставките на зърно може и да се увеличат, но скъпите горива вече удрят тежко производствените вериги в страни с много ниски (по европейските стандарти) доходи на глава от населението.

В държави като Сенегал и Кения се задават избори. Недоволството е нещо, с което африканските правителства не могат да се справят като европейските: Германия прехвърля (дори с цената на негодуванието им) част от разходите на данъкоплатците, в страни като изброените нито държавите, нито жителите им разполагат с достатъчно ресурси.

Европа, която гледа на юг за достъп до енергоресурси, ще трябва да наблюдава внимателно.

Без поле за маневри

Цените започнаха да се покачват още през 2020 г. заради пандемията, но войната в Украйна направи икономическото облекчение немислимо. Очакваните 12% инфлация за 2022 г. според прогнозата на Световната банка вече изглеждат надхвърлени.

И все пак, до първите ефекти на пандемията, в много столици имаше надежда, поне заради макроикономическите показатели. До последното тримесечие на 2020 г. икономическият растеж на Африка бе вторият най-бърз в света след този в Азия.

Затова войната в Украйна свари държавите неподготвени и направи невъзможно възстановяването след COVID-19. Както отбеляза бившият външен министър на Нигер Айшату Миндауду в коментар за Project Syndicate, това бе и причината в африкански медии и социални мрежи да надделее схващането, че "това не е нашата война". От 34 въздържали се в Общото събрание на ООН, когато на 2 март имаше вот за осъждане на войната в Украйна, близо половината от 35 въздържали се страни бяха от континента, припомня Миндауду (тогава острото послание на кенийския посланик в ООН срещу войната привлече много повече внимание).

При липсата на възможност за всеобхватни мерки за главоломната инфлация африканските лидери гледат към станалото в Шри Ланка - първата жертва на перфектната буря от кризи, където оставката на президента може и да не сложи край на недоволството.

Спомнят си и Арабската пролет. Единайсет години по-късно версиите за външна (американска) намеса за сваляне на автократи още се разпространяват, но тласъкът, който даде Тунис, бе икономически. На 17 декември 2010 г. продавачът на 27 години Мохамед Буазизи се самозапали, защото нямаше какво да яде. Освен себе си той възпламени и арабските общества.

В Судан инфлацията, регистрирана от властите, достигна 245% в последната година и това даде повод на протестиращите отново да поискат армията да остави властта, след като я иззе от споделящата я гражданска администрация. В иначе стабилния Сенегал има протести на опозицията, които предполагаемите амбиции на президента Маки Сал да остане на власт още един, неконституционен мандат може само да подхранят. На подобни икономически протести миналата година броят на убитите бе двуцифрен.


В Западна Африка Гана също е смятана за стабилна, почти консолидирана (за региона) демокрация, в която от края на юни протестиращите питат: "Г-н президент, къде са ни парите?" Имаше десетки задържани. Официалната инфлация на годишна база през май е 27%, при 23% през април. В най-многолюдната Нигерия производители на хляб започнаха предупредителна четиридневна стачка заради цената на брашното и дизела и дори само заради нея хлябът ще поскъпне още повече.


В Сиера Леоне хиляди домакини протестираха заради цените на хляба, маслото и захарта. Страната бе парализирана за четири дни и от транспортна стачка заради скъпите горива.


В Зимбабве централната банка опитва да се справи с три пъти по-голямата инфлация със златни монети. В Уганда бензинът поскъпна със 70% между май 2021 г. и май 2022 г. Южна Африка, икономическа сила на континента, се сблъска през май с инфлация от 6.5% - по-малка от съседите, но все пак рекорд от половин десетилетие. И там имаше протести и пътни блокади, а опозицията поиска спешни мерки за борба с кризата. Докато безработицата надхвърли 34% управляващата партия е разцепена от корупционен скандал, замесил президента Сирил Рамапоса. В съседна Намибия се очакват масови протести заради цената на бензина в средата на август.

В Африка, особено извън арабския свят, много политически системи са отворени. Държави като Нигерия, въпреки проблемните си демокрации, корупцията и конфликтите, познават протестната култура, най-малкото в мегаполисите като Лагос (23 млн. души) и столицата Абуджа. Там демонстрациите не са изненада, но увеличават натиска върху правителства, изпуснали възможности за структурни икономически реформи през годините и останали днес с вързани ръце.

Зависимост

Зависимостта от зърно и торове от Русия и Украйна намери израз в недостига и резкия скок на цените тази година, след период, в който имаше тенденция на спад в дела на домакинствата под линията на бедност от 2010 г. насам. По данни на ООН обаче въпреки този този спад с 6 пункта те остават 34% за 2019 г., а прагът на бедност е 1.9 долара на ден. В Субсахарска Африка според Световната банка броят на определяните като "бедни" всъщност се увеличава към 2020 г.


В тази обстановка редица държави на континента се сблъскаха с последиците от зависимостта си: според ООН 44% от пшеницата, внасяна в Африка, е от Русия и Украйна.

Държави като Тунис, които полагат системни усилия да излязат от порочния кръг на производствените си дефицити, опитват да засаждат повече пшеница. Фермерите се задъхват - както от липсата на средства и от сушата, така и от несигурността дали недостигът на храни няма да се прояви преди реколтата от 2023 г.


А Европа не може да предложи краткосрочна алтернатива, нито да знае колко ще продължи войната. Обвиненията към руския президент Владимир Путин, че използва глада като оръжие точно както Йосиф Сталин, не решават проблемите на континента.

Молбата на африканските лидери бе сред причините, подтикнали Европа да смекчи санкциите за руски банки тази седмица, за да се размразят средства, които ще подпомогнат глобалната търговия. Особено силно се чу гласът на Маки Сал, който като избран за председател на Африканския съюз за 2022 г. повтори призива на срещата на Г-7 в Германия през юни (там разговаря и с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел).


Последици

И без COVID-19 и Украйна климатичните промени оставяха своя отпечатък в региони като Африканския рог, където нова суша доведе 16 млн. души в Сомалия, Етиопия и Кения до глад.

Продължителна нестабилност няма да намери израз само в трудно сътрудничество с държави, от които Европа се надява да намери краткосрочно решение на газовата си криза. Бедността подхранва конфликти, каквито на континента има в изобилие: в Сахел много от тях се изострят заради недостига на ресурси. Това е потенциален източник не само на миграционни вълни, но и на тероризъм; а НАТО вече посочи в новата си стратегическа концепция южните си съседи в Африка като нов и все по-важен риск за сигурността.
Институтът за мира на САЩ отбелязва, че обещанията на държавите от Г-7 да предоставят милиарди долари помощи миналия месец може да не са достатъчни за справяне с "триглавата хидра" на недостига на храни, гориво и финанси. Десетки държави са застрашени от фалит. Световната банка предупреждава за "потенциално дестабилизиращи последици", а и "в хода на историята гладът е предизвиквал нестабилност и дори революции". Хранителната криза, продължава анализът, е само катастрофа, насложена върху друга катастрофа.


В държави от Сахел като Мали и Буркина Фасо и преди войната се задаваше вълна от антизападни настроения - особено срещу бившия колонизатор Франция - намерили израз във вълна от преврати и засилен интерес към Русия.

Африка не е хомогенна политическа общност, държавите са различни и решението как държави със значими природни (а в някои случаи и земеделски) богатства да прекъснат порочния кръг на зависимостта от внос на основни стоки. Силната им зависимост от ръста в цените на петрола се дължи и на факта, че редица правителства не са развили преработващи мощности: доходоносният износ на петрол десетилетия наред е изглеждал достатъчен. Част от лидерите обвиняват Украйна и COVID-19, но жителите очакват мерки от тях, а не от Киев и Москва.

В част от държавите обаче кризата създава рискове, които - ако се съди по реакцията на Европа - могат да въздействат и на север, където и без това се задава тежка зима.

Дневник