Година след като завзе властта със замразяване на работата на парламента и уволнение на правителството, президентът на Тунис Кайс Сайед приветства влизането на Тунис в "нова ера" след референдум, увеличил правомощията му и отклоняващ страната от пътя на парламентарна република.

На допитването с ниска (но все пак по-висока от очакваната) активност държавният глава получи правомощия, които според опозицията са отстъпление от Арабската пролет - когато бе свален управлявалият две десетилетия Зин ел Абидин бен Али и край на тунизийското изключение от връщането към автокрацията.

Около 92% от гласувалите за подкрепили промените според екзит пол, но отишлите до урните са едва 27.5% от имащите право на глас според изборната комисия.

Опозицията, която остана разделена в посланията си за референдума, накрая го бойкотира, но при липсата на праг на валидност съдбата на страната се решава от малко над четвърт от 9.2 млн. избиратели.

Сайед се появи на митинга на привърженици в центъра на столицата (още преди обявяване на резултатите) и каза за "Ал Арабия", че от всички извършили "престъпления срещу страната" ще се търси отговорност за действията им. "Ще продължим изграждането на Тунис, както беше и по-добре от това, което беше."

Как се стигна дотук

Сайед, неизвестен до изборната си победа през 2019 г. преподавател по право, завзе властта на 25 юли, като обвини управляващите, че не могат да се справят със здравната и икономическата криза.

Оттогава той се превърна в център на властта, като аргументира решението си с корупцията в политическата класа и това се ползваше с подкрепата на голяма част от населението. Тъй като икономиката не се подобрява, спада и популярността му. Все пак някои издания описаха референдума като оценка именно за самия Сайед: много гласоподаватели не са били запознати със съдържанието на референдума, сред други царят апатия и изтощение от политическата криза.

През февруари Сайед разпусна една от малкото останали влиятелни структури - Висшия съдебен съвет - и създаде нов, а по-късно уволни 57 съдии, които нарича корумпирани.

Тунис е и родното място на Арабската пролет, откъдето тя започна със самозапалването на продавача Мохамед Буазизи, изправен пред безизходица в усилията си да преживява. Въпреки тази символика сред лидерите в региона няма тревога: съюзници на президента са Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, той е в добри отношения с Египет, където армия завзе властта през 2013 г. със свалянето на избрания президент Мохамед Морси от "Мюсюлмански братя".

Какво се променя

При потвърждение от избирателната комисия Сайед ще може да управлява с укази, докато не се създаде нов парламент след избори, насрочени за декември. Сайед обясни, че първото му действие ще е да представи ново изборно законодателство, за да промени досегашния формат, при който избраниците всъщност не отразяват волята на народа.

Междвуременно управлението в Тунис ще се промени значително спрямо конституцията от 2014 г., която бележеше прехода към парламентарно управление:

  • Президентът има последната дума в изпълнителната и съдебната власт, правителството отговаря пред него, а за назначаването му не е нужно одобрение от парламента.
  • За вот на недоверие в правителството трябват две трети мнозинство, но свалянето на държавния глава на практика е невъзможно.
  • Сайед ще може да подготвя законопроекти, които парламентът ще трябва да разглежда "приоритетно".
  • Президентът ще отговаря лично като президент за предлагане на договори с други държави и бюджети, ще назначава министри или съдии, ще може да разпуска парламента.
  • Мандатите (два петгодишни) ще могат да се удължават, ако има заплаха за държавата.
  • В законодателния орган ще има и нова, "регионална" камара като част от опитите за децентрализация на страната.

Дневник