Отказът на прокуратурата да провери защо сигналът на предавателите на "Хоризонт" е спрян за няколко часа не е следствена тайна и държавното обвинение не може да скрива по този начин информация за това как работи. Това е един от изводите от решение на Административния съд София град по дело водено срещу отказ по Закона за достъп до обществена информация.

То е заведено от гражданина Николай Неделчев, след като прокуратурата отказва да му предостави по реда на закона постановлението, с което отказва да разследва защо през септември 2019 година за няколко часа Българското национално радио (БНР) спира да излъчва сигнал.

Официалната версия беше, че това се дължи на профилактика, но те не беше потвърдена. Спирането дойде в разгара на друг скандал, разтърсил тогава обществената медия - опита за сваляне от ефир на дългогодишния водещ на сутрешния блок на програма "Хоризонт" Силвия Великова и за отстраняването й от съдебния ресор, в който тя е известна с критичната си позиция към работата на прокуратурата. Спирането на сигнала е нарушение на няколко закона, тъй като държавното радио като източник на бърза и достоверна информация при бедствия, аварии и кризи е обект на националната сигурност.

Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров възложи проверка по случая, като за неин ръководител беше определен заместникът му и настоящ главен прокурор Иван Гешев. Предположението на Цацаров беше, че ще бъдат намерени виновни. От заявлението се разбира, че отказът да се образува разследване е от шести февруари 2020 година.

"Това е едно силно решение, има капацитет, да промени практиката на прокуратурата по произволно отказване и произволно публикуване на информация", коментира пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до обществена информация", с помощта на които е водено делото.

Според Кашъмов от няколко години, в мандатите на последните двама главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев, едни данни и документи от прокурорски преписки се публикуват разнасят по медиите, дори когато има чувствителни лични данни, което е недопустимо, а в други случаи се оказва, че същата информация е следствена тайна. "Не може една институция на съдебната власт да тълкува закона в единия случай така, в другия случай иначе, в зависимост от това дали им е симпатичен или несимпатичен евентуалния обвиняем или за чието действие е образувана проверка", коментира още правозащитникът.

Според него това "срамно" отношение на прокуратурата към прозрачността и към спазването на правилата за достъп до информация и защита на правата на хората, трябва да бъде променено". Интервю с адвокат Кашъмов, четете утре в "Дневник".

Историята на отказа

Прокуратурата отказа да предостави отказа с мотив, че това не е обществена информация, тъй като преписките на прокуратурата не попадали в кръга на обществената информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е изключено съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ от приложното поле на този закон.

Съдът приема, че по случая има надделяващ обществен интерес и записва в решението си. че за да бъде преценено, че една информация е обществена, тя трябва да отговаря на две предпоставки едновременно: да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти

В ЗДОИ не се съдържа легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - животът на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото има характер на обществена информация.

"Осъществяването на втората предпоставка е обвързано с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава информацията би могла да удовлетвори установената от закона специална цел. Безспорно търсената информация има характер на обществена такава, тъй като има отношение към обществения живот в страна и по-конкретно е относима към начина, по който се предоставя достъп до преписки и досъдебни производства, които са свързани със събиране на данни и извършване на разследване за извършени престъпления.

От значение е по какъв начин се осигурява, контролира и отчита достъпът до преписки и досъдебни производства, които винаги съдържат чувствителна информация, която засяга интересите както на отделната личност, така и на обществото като цяло, доколкото извършеното престъпление, макар да е насочено към конкретен обект, безсъмнено резонира върху цялото общество. Информацията дали е образувано досъдебно производство и произтичащите от това последващи правни действия е от естество да формира мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява правомощията си", записва в решението си съдия Миглена Недева.

Съдът приема, че предварителните проверки са винаги извънпроцесуална дейност, върху която не се разпростират правилото, според което "материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора". "Следователно, в случая не е налице друг специален ред за достъп до исканата информация.

"Исканата информация не представлява и "материали по разследването" по смисъла на Наказателно процесуалния кодекс, доколкото с издаването на постановление от наблюдаващия прокурор за отказ за образуване на досъдебното производство, отпада фигурата на "наблюдаващия прокурор". Следователно от този момент-момента на издаването на постановлението за отказ за образуване на досъдебното производство-няма и материали по разследването. Отпаднала е следователно пречката по чл.37, ал.1, т.1 ЗДОИ- постановлението не представлява защитена тайна, защото не е част от материалите по разследване по конкретно досъдебно производство-такова няма", приема още съдът.
Прокуратурата има 14 дни да отговори на Неделчев и да предостави постановлението за отказ.

Дневник