Върховният административен съд (ВАС) спря окончателно предварителното изпълнение на заповедта на директора на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която се изискваше фирмата "Eвpoлaб 2011" дa нaпycнe нeзaбaвнo нaeтитe пoмeщeния нa гpaничния пyнĸт Kaпитaн Aндpeeвo.

Това е етап от развието на съдебния казус по темата, окончателното му разрешаване вероятно ще отнеме още време. Предварителното изпълнение първоначално беше спряно в средата на юли и от първата инстанция - Административен съд София град, като то беше обжалвано от агенцията по храните. Така се стига до определението на ВАС, което е от пети август и с което се потвърждава, че държавата не може да незабавно да пpeĸpaти дoгoвopа с частната фирма, а фирмата ще остане там до окончателното произнасяне по казуса. Междувременно обаче от агенцията издават нови заповеди срещу дейността и. През уикенда се стигна до намесата на полицията, след като се стигна до напрежение между "Евролаб 2021" и служители на агенцията и блокиране на преминаването на камиони.

Днес служебният вътрешен министър Иван Демерджиев при представяне на приоритетите на екипа си обяви, че от първия ден на служебния кабинет, правителството се опитва да реши проблеми в рамките на закона и се подготвят актове, които да отговорят на всички изисквания на закона.

От 20 май БАБХ пое всички етапи от извършвания на границата с Турция фитосанитарен и ветеринарен контрол върху стоки, вноса от трети страни за сметка на частната фирма "Евролаб 2011". Тогава заместник-министърът на земеделието Иван Христанов съобщи, че е получавал заплахи, а му е предлаган и подкуп, заради което му бе назначена и охрана. По първоначални данни за десет години България е загубила около 1 милиард лева от това, че проверките са правени от частна фирма.

Наскоро проф. Христо Даскалов - директор на агенцията по храните - издаде нова заповед, с която се спира "Евролаб 2011" да товари и разтоварва камиони с плодове и зеленчуци, влизащи на "Капитан Андреево" от Турция.

В определението си тричленният състав на Върховния административен съд (с председател Марио Димитров и членове - Румяна Лилова и Таня Комсалова) приемат, че определението на долната инстанция, с което се спира предварителното изпълнение е изцяло правилно и законосъобразно.

Съдиите приемат, че правомощието на административния орган за допускане на предварителното изпълнение на издаваните от него актове е уредено с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 Административно- процесуалния кодекс (АПК).

Според текста предварително изпълнение на определена заповед може да има при следните хипотези:
- ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите;
- да се защитят особено важни държавни или обществени интереси;
- при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта;
- ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

"Общият критерий по чл. 60, ал. 1 АПК, за да се допусне предварителното изпълнение на акта е защитата на визираните ценности и интереси да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност те да не могат да бъдат охранени. Мотивирането на основанията, посочени в чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на административния акт, се определя съобразно спецификата на регулираните обществени отношения. Преценката относно това коя от предвидените в разпоредбата хипотези е налице и следва да бъде приложена е на административния орган, която той прави въз основа на фактите и обстоятелствата от значение за всеки конкретен случай и подлежи на доказване от него", пише в определението на ВАС.

Дневник