Турция възобнови своите сондажни операции за нефт и газ в Източното Средиземноморие във вторник след двегодишна пауза. А президентът Реджеп Ердоган увери, новият сондажен кораб ще работи извън водите, които Анкара и Никозия си оспорват.

"Абдулхамид хан" - четвъртият турски сондажен кораб, ще оперира на 55 километра от района на Газипаша, в южната крайбрежна провинция Анталия, каза Ердоган при пускането на вода на новия съд.

"Проучването и сондажите, които извършваме в Средиземно море, са в рамките на нашата суверенна територия. Не е необходимо да получаваме разрешение или съгласие от никого за това", заяви президентът на церемония в турската провинция Мерсин във вторник.

Подновяването на търсенето на газ идва в момент, когато дългогодишното напрежение между Турция и Гърция се повиши отново, като Ердоган обвини Атина, че въоръжава острови в Егейско море, които имат статут на демилитаризирани зони. Гърция отрича това.

Откриването на природен газ в Източното Средиземноморие през последното десетилетие превърна региона в алтернативен на руските доставки енергиен източник за Европа, но също така изостри споровете между страните в региона за правата върху ресурсите, пише "Ройтерс".

Говорител на гръцкото правителство заяви във вторник, че Атина следи внимателно ситуацията.

"Трябва да бъдем бдителни... Винаги сме правили каквото трябва, за да имаме стабилност в нашия регион и да защитаваме международното право и собствените си суверенни права", каза говорителят Янис Ойконому.

238-метровият "Абдулхамид хан" е най-големият и най-модерният в технологично отношение кораб за дълбоководни сондажи в турсия флот, който може да пуска сондата си на повече от 12 хил. метра дълбочина. Той е едва петият в света от своя клас.

Турция не е изпращала сондажен кораб в Източното Средиземноморие след изтеглянето на сондажния кораб "Явуз" от оспорваните води през септември 2020 г.

Сондажните кораби "Явуз", "Фатих" и "Кануни" работят в Черно море, където Турция откри запежи от природен газ с обем 540 милиарда куб. метра.

Турция е почти напълно зависима от вноса на горива, а нарастващите глобални цени на енергията провалиха плана на правителството да пренасочи дефицита по текущата сметка към излишък.

Дневник