Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за българско царство с център в територията на днешна Република Северна Македония."

Това е езикът, избран от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия между България и Северна Македония, за да се представят договореностите за цар Самуил и други личности от общата история в публикуваните препоръки за промени в учебниците и общи чествания. Препоръките са публикувани от македонското външно министерство.

Заедно София и Скопие трябва да почитат цар Самуил, светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски и св. Наум. Нито това, нито предложените промени в учебниците могат да влязат в сила преди утвърждаване от властите в София и Скопие.

Напредъкът, ако бъде подсигурен от съгласието на двете правителства, обаче ще изпълни едно от условията, които имаше България за начало на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз. То не влезе в т.нар. френско предложение, прието от двата парламента и деблокирало македонските преговори, но присъства в протокола към споменатия там Договор за добросъседство, подписан миналия месец.

Напредък за цар Самуил бе постигнат още преди месеци, но впоследствие българската страна започна да обвинява македонската, че е дала заден ход.

Делото на светите братя Кирил и Методий пък е "развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които са се намирали на територията на средновековната българска държава, където учениците им намират условия за работа". Създаването на Охридската книжовна школа се свързва с изпращането на свети Климент Охридски от княз Борис-Михаил, ръкополагането за Велешки епископ - с нареждане на цар Симеон. Отчита се и връзката на делото на св. Наум в Охрид с българските власти.

Какво трябва да се промени в учебниците

Съвместната комисия прави по пет препоръки за учебниците по история засега: еднакъв брой за тези за пети клас в България и за шести в Северна Македония. Проблемите се обобщават като неоснователни твърдения за античната история, недостатъци в картографията и фактологията.

В българските учебници се говори за нуждата от "по-широк регионален контекст" за "териториите на запад от древна Тракия", за да се представи по-ясно културно-историческото наследство в региона. Фрази като "днешни български земи" и "територията на съвременна България" може да са по-подходящи в определен исторически контекст като антична история от "български земи"; по-внимателно датиране на тракийската култура; по-голяма прецизност в употребата на историческите карти съгласно контекста.

В Северна Македония е необходимо да се застъпят повече въпроси на траките и Тракия; да не се говори за приемственост между антична и съвременна македонска държава ("исторически анахронизъм") и да не прецизират картите за този период, включително с времеви маркери; да се разглежда като "неоснователно" твърдението за институционална приемственост между мисията на апостол Павел и средновековните църковни структури на територията на днешна Северна Македония.

Дневник