Спешно изпълнение на наложените на България мерки по наказателни процедури ще е основният приоритет в работата на служебния министър на околната среда и водите Росица Карамфилова. Общо 16 наказателни процедури са в ход като три са в критична фаза и има реална опасност от налагане на финансови санкции "с осемцифрена сума в евро" (над 10 млн.), обяви Карамфилова днес на брифинг.

Почти цяла България диша наднормено замърсен въздух

Едната наказателна процедура, заведена от Европейската комисия в Съда на Европейския съюз , е за системно неспазване на допустимите годишни норми, но и дневни, на фини прахови частици (ФПЧ). Нарушението е констатирано в пет от общо шестте зони на територията на страната. Процедурата е задействана през 2010 г. като през 2021 г. вече ЕК иска от съда да се наложат финансови санкции на страната.

На 21 септември България има право да да докаже, че предприетите мерки за подобряване на качеството на въздуха дават резултат и са устойчиви.

Наказателна процедура има и за нарушаване на стойностите на серен диоксид във въздуха, посочи министър Карамфилова. Тя е задействана през 2009 г., но досега проблемът не е решен в Западна и Югоизточна зона, конкретно в общините Гълъбово, Димитровград и Перник.

"България е единствената страна в ЕС, която не може да постигне нормите за серен диоксид, а единственото решение е преустановяване на нарушенията", изтъкна Карамфилова. Срокът за това е 15 септември, като до тази дата Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще се срещне с ръководствата на всички големи горивни инсталации в страната за да се изготвят ясни и детайлни планове с мерки, добави тя. Иначе по тази процедура има риск от налагане на финансова санкция, а "тя се плаща от всички нас (данъкоплатците)".

Осем общини още не са рекултивирали депата си за отпадъци

Санкции ще има по друга наказателна процедура - за неизпълнено закриване и рекултивация на общински депа за неопасни отпадъци. От 2012 г. страната е предупредена за нарушенията в тази област и се очакват конкретни резултати. През 2018 г. България докладва пред ЕК, че успешно е изпълнила този ангажимент като декларира, че експлоатацията на всички посочени депа за отпадъци - общо 113, е прекратена. Този отговор не е приет, защото се изисква и рекултивацията им и ЕК поставя срок до 31 декември 2020 г. това да стане. "Уви, това не се случва", коментира Карамфилова. През 2021 г. ЕК изпраща предупредително писмо до МОСВ, че остават 43 депа да се рекултивират - да се покрият с почва и да се озеленят, а в основата си да са застлани надеждно с изолация, която да защитава подпочвените води. До момента рекултивацията е завършена в 105 депа, но остават осем: в общините Перник, Дупница, Бобошево, Кочериново, Пирдоп, Велинград, Кърджали и Бяла, Варненско.

"Срокът за тях е до 30 септември и в оставащите 45 дни трябва да направим и невъзможното заедно с кметовете на тези общини, за да придвижим нещата напред", заяви Карамфилова. Така няма да се избегне санкцията, но може да се намали размерът й, който може да е осемцифрена сума в евро (над 10 млн. Евро), добави тя.

Две защитени зони в Кресненския пролом ще решат трасето на АМ "Струма"

Казусът с автомагистрала "Струма" е много сложен и реално служебният министър не се ангажира с решаването му. Карамфилова подчерта, че това не е само национален въпрос, но и общоевропейски, защото АМ "Струма" е част от транспортния коридор, свързващ Балтийско с Егейско и Черно море.

Става въпрос за трасето от 16 км на Лот 3.2, което е през Кресненския пролом. Там има две защитени местности - зона за местообитания "Кресна-Илинден" и зона "Кресна". Самият пролом е с богато биоразнообразие, подчерта Карамфилова, затова проектът за магистралата трябва да е с ясни природозащитни цели.

"Сега на сайта на министерството са качени за обществено обсъждане целите за двете защитени зони в Кресненския пролом. Получени са десетки становища и предстои оценяването им, за да се одобрят "природозащитните цели", повтори екоминистърът. Тя не изрази позиция кой е по-вероятният да се реализира проект - тунел или две еднопосочни трасета, едното през пролома и второ, източно по ската на Родопите.

Екоминистерството ще работи по този казус съвместно с колегите си от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в рамките на службното правителство "ще начертаем ясен и устойчив план за действие", обеща тя. В тази посока били и очакванията на ЕК - да има конкретни стъпки и график за изпълнението им.

Двама зам.-министри, ще има и трети

Преди да стане служебен министър Карамфилова беше изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Околна среда" към МОСВ. Тя бе назначена на този пост на 14 април 2021 г. от тогавашния екоминистър Емил Димитров-Ревизоро. Днес тя представи двамата си заместници Петър Димитров и Ренета Колева, като обяви, че в скоро време ще има и трети. Димитров е строителен инженер, бивш директор на Басейнова дирекция Дунавски район. Той ще отговаря за управлението на водите, басейновите дирекции и за регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ).

Колева е юрист и дългогодишен директор на Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда (ПУДООС) към екоминистерството. В нейния ресор като заместник-министър ще са управлението на отпадъците и опазването на почвите, дирекциите по опазването на въздуха и на националните паркове.

Дневник