От началото на новата учебна година часовете ща са по 40 минути, но прогимназистите ще учат повече. Седмичният престой на петокласниците в училище се увеличава с 60 минути (или 51 учебни часа повече годишно), на шестокласниците - с 40 минути (или 36 учебни часа повече на година) и на седмокласниците - с 20 минути (18 учебни часа повече годишно). Това е записано в две наредби, публикувани в Държавен вестник вчера, три дни след като приключи общественото им обсъждане.

Увеличават се часовете по български език и литература с половин учебен час едмично в 5 и 6 клас, по математика - също с половин час в 5, 6 и 7 клас. В 5 клас с половин час седмично се увеличават и часовете по география и икономика. В същото време "облекчението" под формата на намаляване на учебните часове от 45 на 40 минути, ще засегне малка част от учениците, тъй като повечето и без това са на 40-минутни часове заради двусменния режим на учене.

Така според министерството децата ще получат време за упражнения и преговор и без да се променя учебната програма, без да се удължава учебната година и при по-малко натоварване на децата. Предложенията си ведомството мотивира и с желанията на родителите и самите ученици - за повече упражнение и преговор на наученото, след като проведе няколко анкети сред тях. Според опонентите на промяната обаче тя не само няма да реши проблема, а всъщност ще натовари допълнително децата. Идеята срещна отпора и на учители, директори, синдикати.

Въпреки недоволството

Пред "Дневник" родители и ученици коментираха, че искат повече време за упражнеия, но не за сметка на повече учебни часове. Желанието им всъщност е за облекчаване на учебния материал, с което МОН се зае и премина първия етап - преглед на учебните програми. Но процесът е дълъг и докато се стигне до реалното облекчение на програмите и то бъде отразено в учебниците, ще мине много време.

Според училищните директори "при толкова дълъг учебен ден децата от прогимназията ще завършват деня в 19.10 часа, ако учат втора смяна, освен това не е подходящо въвеждането на повече часове, без да има направена съпътстваща редакция на учебното съдържание". От МОН обаче смятат, че няма основание да се говори за повишаване на престоя на учениците в училище. "Дори след увеличаване на часовете по български и математика те остават по-малко спрямо ситуацията, при която учебният час е 45 минути, а добрата организация на училищно ниво може да осигури приключване преди 19 часа", казват от ведомството.

"Повишаването на броя на учебните часове, както в рамките на един учебен ден, така и на седмична база, е свързано с нарастване на учебната натовареност, което има доказано негативен ефект върху здравето на учениците", е на мнение доц. Красимира Костадинова, началник на отдел "Детско и младежко здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи, изготвила препоръката към МОН за намаляване на учебния час с 5 минути.

Пред "Дневник" тя коментира, че е необходимо да се прецизират мотивите, по-ясно и конкретно да бъдат описани предложените промени и очаквани резултати, особено по отношения на Наредбата за учебния план. Неприемлива е липсата на оценка на въздействието върху здравето на учениците, заяви тя.

Рефлексът върху здравето

"Изискванията в действащата наредба за броя и разпределението на учебните часове за учебния ден и седмица, по класове, са съобразени с възрастовите особености в растежа и развитието на подрастващия организъм и са определени на базата на проучвания на динамиката на работоспособността в процеса на обучение за съответната възраст, появата на психо-соматични оплаквания и промени в психо-физиологичните параметри (пулс, кръвно налягане, внимание, памет, функции на нервната система и др.). Отчетено е и актуалното състояние на здравния статус учениците", заяви Костадинова.

Анализът на здравното състояние на учениците, изготвян всяка година от НЦОЗА, очертава като трайна тенденция нарастване на случаите на гръбначни изкривявания, зрителни аномалии и затлъстяване в училищна възраст.

Сред установените рискови фактори е продължителният престой в клас, който наред с обездвижаването, води до негативни промени в състоянието на психичните функции и нервната система (параметрите на вниманието, невротичност, раздразнителност, агресивност), обясни специалистът.

По думите й предложенията за промени на МОН и в двете наредби са недостатъчно аргументирани, изложените мотиви са формални, липсва оценка на въздействието върху здравето на учениците, обвързани и с оценка на очакванията за образователните резултати.

"Целесъообразно е подобни предложения за синхронизиране на изменения в нормативната уредба, касаещи здравето на учениците, да са в контекста на цялостна визия за оптимизиране на училищното образование, с акцент върху качеството на учебните програми, прецизирането на обема на учебното съдържание и създаването на условия в училище за опазване на здравето и насърчаване на здравословен начин на живот на учениците, включително чрез модернизиране на учебния процес и училищната среда, създаване на възможности за физическа активност и спорт в училище, за стимулиране на творческа изява, личностно развитие и активно участие на учениците в училищния и обществения живот", заяви тя.

По думите й предложенията за промени трябва да да са базирани на научни доказателства, оценка на въздействието върху физическото и психично здраве на учениците и ефективността по отношение на резултатите, включително усвояването и разбирането на учебното съдържание.

Време за реакция - 20 дни

След като обаче промяната е факт, за 20 дни училищните директори ще трябва да проведат наредбата в действие - да променят учебната документация, програмите в училище и т.н. "Това е първа промяна на учебния план от 2015 г. Тогава я направихме година преди новият училищен закон да влезе в сила и да има време за настройване на системата. Сега за броени дни трябва да се разпределят часове, да се търсят учители, да се прави програма, утвърждава документация, попълва електронна платформа и т.н.", коментира пред вестник "Сега" председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов, който е и директор на столичното 119 училище.

"От днес започва денонощен режим, за да е всичко в ред", заявява той. По думите му заради увеличените часове доста училища тепърва ще трябва да търсят нови учители.

Дневник