След като един от спорните въпроси между предишните и настоящите управляващи по темата с доставката на газ се оказа липсата и цената на слотове на терминалите за втечнен газ в Гърци я и Турция, сега държавният доставчик "Булгаргаз" е планирал да участва в търгове за капацитет на гръцкия терминал на остров Ревитуса. Това съобщават от компанията в отговор на въпрос на "Дневник".

От интервю на изп. директор на компанията Деница Златева пред БНТ тази сутрин се разбира, че на гръцкия остров свободни слотове за октомври и ноември няма, но през октомври ще бъде проведен годишният търг за запазване на капацитет, на който "Булгаргаз" ще се яви, за да купи слотове за доставка на втечнен газ през 2023 г. След това компанията ще "покани" и доставчици на втечнен газ за количества до края на идната година. Златева не уточни какви са плановете за тези количества.

За 2024 г. тя напомни, че се чака решение на Министерския съвет България да удвои заявения вече капацитет на строящия се терминал в Александруполис, където тя е и акционер с 20% чрез дружеството "Булгартрансгаз". Досега България е заявила 500 млн. куб.м капацитет. Удвояването му ще даде възможност да бъдат разтоварени 10 танкера с втечнен газ, обясни Златева.

На свой ред попита защо предходното ръководство на компанията не е купило слотове, когато е имало свободни за есента, които лесно могат да се продадат на вторичния пазар, ако няма да се ползват. По повод думите на изп. директор на търговеца "МЕТ енерджи" Камен Ивчев пред "Дневник", че компанията е изпратила на обявения търг своя оферта за доставка на газ на цена 20-40 евро под тези на европейските борси и с осигурени слотове, Златева обяви, че в дружеството са получени доста по-добри от тази оферта. Допълни, че търговецът е предложил "изключително висока цена" за слота на доставка, която би оскъпила газа с 40 лв. на мегаватчас.

Тъкмо със скъпите слотове бе оправдано решението, обявено от министъра на енергетиката Росен Христов преди около две седмици, България да потвърди само единия от седемте уговорени танкера с втечнен газ от предишните управляващи. Беше абсурдно при дефицит на газ да откажем осигурени танкери и да търсим други алтернативи, коментира малко след това Георги Ангелов, главен икономист на "Отворено общество". "Ако бяхме взели седемте танкера и ги бяхме продали днес, щяхме да реализираме 1 млрд. лв. печалба. Представете си това, ако го направим през зимата, когато цените ще бъдат много по-високи, тъй като ще има голям дефицит, колко щяхме да сме по-добре и с тези средства да компенсираме домакинствата за по-високите цени за отопление", добави той пред Би Ти Ви.

Златева не можа да каже дали има отговор от "Газпром експорт" по желанието на България да започне преговори за изпълнение на действащия договор, макар че той е сключен с "Булгаргаз". Такова по думите на енергийния министър Росен Христов се очакваше до края на деня в понеделник. Не се разбра на какво основание е определен този срок и дали е поставен от България, или някой от "Газпром експорт" се е ангажирал с него.

Тя избегна да отговори конкретно на въпроса дали е постижима цената от 200 лв. на мегватчас при възстановяване на доставките от Русия, каквито тези лансира представител на бизнеса, а енергийният министър използва за аргумент да определи като "неизбежно" да се преговаря с компанията. Вместо това обяви, че разчита от октомври газовата връзка с Гърция да започне наистина да функционира, за да може цялото договорено количество евтин газ от Азербайджан да бъде получавано.

"Булгаргаз" чака нов заем от държавата

След като вече правителството реши да отпусне 800 млн. лв. заем на "Булгаргаз", който не разполага с достатъчно оборотни средства да се разплаща, сега Златева обяви, че се очаква отпускането на още един. Обясни, че с отпуснатите вече средства финансите на дружеството са частично стабилизирани, тоест може да се разплаща за предстоящите доставки, сред които за август, септември и октомври. Обобщи, че до 20 септември трябва да бъдат направени плащания за общо 1.360 млрд. лв. За тях освен заема и собствени средства ще се иска и нов. Обясни, че все още не са започнали разговори с банките, откъдето да се вземе заем, за да се върне държавният, защото договорите за обслужване в момента изтичат, но от думите й се разбра, че енергийният министър е водил подобни разговори, а тези на ниво компания предстоят.

В актуализацията на бюджета за 202 г. бяха заложени държавни гаранции за заем, който компанията да получи от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). За газовия доставчик бе предвидено да вземе 150 млн. евро заем, с които да купи алтернативен на спрения руски газ.

В началото на август пред "Дневник" Александър Николов обяви, че заемът е вече договорен с ЕБВР и не е нужно одобрението на Европейската комисия по линия на държавната помощ. В отговор на въпрос на "Дневник" от "Булгаргаз" съобщиха, че все още няма сключен договор за заем с ЕБВР, но се води "активен преговорен процес с ЕБВР по отпускане на заема, обезпечен от заложената в бюджета държавна гаранция".

Пред БНТ Златева посочи, че заради скъпия газ все повече клиенти на доставчика имат проблем да си плащат доставките в срок и се налага дълговете им да бъдат разсрочвани. Отделно дължимите суми от най-големия клиент - "Топлофикация София", се трупат, като към момента общинската фирма дължи за доставен газ 399 млн. лв.

"Искрено се надявам, че най-накрая ще се намери решение на този проблем, защото с тези цени на природния газ, с това непрекъснато покачване през отоплителния сезон "Булгаргаз" няма финансови средства, за да компенсира тези неплатени задължения от страна на топлофикационните дружества, и най-вече на "Топлофикация София", подчерта Златева. Напомни, че по закон "Булгаргаз" няма право да спре доставките на топлофикациите.

Неотдавна се разбра, че се обсъжда възможността столичната топлофикация да бъде прехвърлена на държавата, но такова решение още не е взето. Миналата година натрупаните дългове към газовия доставчик са били в рамките на 100 - 200 млн. лв., а и той имаше оборотни средства, с които да ги покрива, но сега ситуацията е различна, обясни изпълнителният му директор. Добави, че междувременно се е променил и бизнес моделът на работа на дружеството, което от работа с два доставчика - от Русия и от Азербайджан, и то по дългосрочни договори, сега се е оказало, че трябва да работи с няколко, и то за краткосрочни доставки, които се предплащат.

Сред проблемите с оборотните средства изреди и заварени фактури, за които научила от мейли на напуснали служители, защото не били заведени своевременно в счетоводството.

Дневник