Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург отхвърли жалбата на Абдуллах Бююк срещу България и отказа да я разгледа по същество заради пропуснат 6-месечен срок, в който е трябвало да бъде подадена. Бююк сезира съда на 8 март 2017 г. с жалба по чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в която се оплаква от лошите условия на задържане в България (чл. 3 и 13 от конвенцията), както и от рисковете от малтретиране, каквото се твърди, че е извършено в Турция след извеждането му от страната.

През 2019 г. списание "Шпигел" в специално свое разследване, позоваващо се на секретни съобщения от турското посолство в София, разкри, че тогавашният премиер Бойко Борисов и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров са помогнали на Турция в преследването на няколко опоненти на режима в Анкара след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през 2015 г. и по този начин са нарушили международни конвенции и правни принципи.

Примерът, който се дава в разследването, е на Абдуллах Бююк, който беше прехвърлен през границата в нарушение на куп норми от различни закони и на базисни права, особено на фона на отказите на други европейски държави да предадат на Анкара политически опоненти на Ердоган.

Какво се случи с Бююк в България

Преди да стигне до решението, съдът припомня, че турският бизнесмен Бююк пристига в България на 1 февруари 2016 г. На 17 февруари 2016 г. той е задържан първоначално за 40 дни с постановление на прокурор, потвърдено с решение на Софийския градски съд. На 29 февруари 2016 г. съдът удължава срока на задържането му, докато не бъде разгледано другото дело - по искането за екстрадиция от страна на турските власти.

Тогава, припомня съдът в Страсбург, властите в Турция го издирват за престъпления, свързани с терористични дейности и с движението на Фетуллах Гюлен - политически опонент на президента Ердоган.

С окончателно решение от 28 март 2016 г. Софийският апелативен съд потвърди решението на СГС, с което искането за екстрадиция е отхвърлено, тъй като намира достатъчно данни, че Бююк споделя политическите възгледи на Гюлен и че самият Гюлен е известен като твърд противник на партията на власт в Турция. Тогава САС решава, че искането за екстрадиция много вероятно се основава на политическите убеждения на Бююк, което е и мотив за отказ от екстрадиция. Освен това САС посочва, че турският гражданин не се ползва със статут на бежанец и не му е предоставено убежище в България. На 28 март 2016 г. Бююк е освободен.

ЕСПЧ посочва, че на 24 февруари и на 8 март 2016 г. жалбоподателят е поискал убежище и временна закрила от президентската институция и от Държавната агенция за бежанците, като в тези молби е посочил, че се притеснява да не бъде подложен на малтретиране заради политическо преследване в Турция. С писмо от 29 юли 2016 г. вицепрезидентът му отказва убежище, а според документите, представени от българското правителство, той самият е оттеглил молбата си за временна закрила по време на интервю с представител на Държавната агенция за бежанците.

След като вече е на свобода, на 10 август 2016 г. Абдуллах Бююк е задържан отново от полицията, която установява, че не притежава валидни документи за самоличност и разрешение за пребиваване в България. Предаден е на органите на служба "Миграция" към МВР, след което му е наложена административна мярка "отвеждане до границата". Откаран е на граничния пункт Капитан Андреево и още същия ден е предаден на турските власти.

След като е върнат отново в Турция, жалбоподателят е задържан по обвинение за ръководене на терористична организация и за извършване на пропаганда в полза на въоръжена терористична организация. Обвинителният акт, съставен от прокуратурата на 27 септември 2017 г., сочи, че това задържане е продължило от 10 август 2016 г. до 8 септември 2016 г. По делото обвиняеми са още над 20 души, като Бююк твърди, че сред тях са членове на семейството му, адвокатът му и негови колеги. От декември 2019 г. той е под домашен арест.

Молбата не е подадена в законния срок

Европейският съд по правата на човека отхвърля жалбата на Бююк с мотива, че тя е подадена след като срокът за това е изтекъл. Съдът в Страсбург приема аргументите на българските власти, че Бююк не се е възползвал от възможността да потърси в срок обезщетение от административните съдилища, каквото право му дава българското законодателство. Той обаче не е използвал тази възможност за защита.

Бююк твърди, че е забавил подаването на жалбата си, първо, заради ограниченията, наложени му в затвора, и второ, с това, че е бил ангажиран главно със защитата си в Турция. В жалбата посочва и че членове на семейството и роднините му също са били задържани и че е имал затруднения да се срещне с адвокат, за да подготви документа. Той също така критикува българските власти, че са го откарали незабавно на турската граница, лишавайки го от възможността да обжалва заповедта. Решението на съда в Страсбург е единодушно.

Дневник