По-голям контрол при отпускането на лекарствата от аптеките поискаха днес на пресконференция от Българския лекарски съюз (БЛС).

Според председателя на съюза д-р Иван Маджаров от 1 година насам се предлагат рестрикции само за пациентите и лекарите. Той коментира придобилата широк отзвук напоследък тема с едновременното използване на хартиената и електронната рецепта и - по думите му - тиражираните в общественото пространство спекулации.

"На първо място се твърди, че лекарите не желаят дигитализация е здравеопазването. Българският лекар работи от 1 юни насам в условията на дигитализация, а с електронни рецепти от миналата година. И цифрите го доказват: 20 млн. електронни рецепти, 5 милиона електронни направления, 10 милиона електронни прегледа, 130 хиляди електронни хоспитализации и 200 хиляди електронни направления за хоспитализации. Практически ние работим в условията на дигитализация от 1 юни насам, а в условията на дигитална рецепта от миналата година по това време", каза д-р Маджаров.

Председателят на лекарския съюз обясни, че не забраната, а доброто внедряване е по-важно. Данни на проучване на БЛС сочат, че във всички европейски държави с изключение на Естония съществуват и двата варианта на хартиена и електронна рецепта в здравеопазването. А в страни като Дания, Норвегия, Финландия, Франция, Швеция, въпреки че съществуват и двата варианта на рецепта, са достигнати почти 90 процента използваемост на електронните рецепти.

В отговор на твърденията, че пациентите ще пострадат, ако се въведе задължителна електронна рецепта, д-р Маджаров цитира данни от допитване на пациентска организация по темата, което категорично показало, че 84 на сто от участниците искат да имат възможност за използване и на двата вида рецепти. Проучване на съсловната организация пък показва, че 90% от лекарите смятат, че трябва да останат и двата вида рецепти - електронна и хартиена.

Проф. Христо Шивачев, заместник-председател на БЛС, беше категоричен, че въвеждането изцяло на електронна рецепта в системата по-скоро би намалило качеството на проведеното лечение. "Новите методи в медицината никога не са налагани със забрана, а сами са се утвърдили като успешни", каза той.

На пресконференцията бе представено и национално представително проучване, проведено от агенция "Тренд". Резултатите от изследването препотвърждават данните от цитираните проучвания. 58% от участвалите са "за" паралелно използване на хартиена и електронна рецепта.

На въпрос дали трябва да се премахне изцяло хартиената рецепта 21 на сто от респондентите са отговорили положително, а едва 10% са на мнение, че трябва да останат само хартиените рецепти. Д-р Маджаров коментира и оформилото се мнение, че с електронните рецепти ще се ограничи свръхупотребата на антибиотици. Според резултатите от проучването 44% от анкетираните съобщават, че са купували антибиотик без рецепта, а други 55 на сто пък са чули за свой близък, че си е купил антибиотик без рецепта.

Зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов настоя жълтите и зелените рецепти задължително да бъдат изписвани по електронен път.

"Нелогично е електронната рецепта да не е въведена по отношение на жълтите и зелени рецепти, които изискват много по-строг контрол и проследяемост, тъй като касаят медикаменти с риск от пристрастяване", каза и д-р Маджаров.

За да се ограничи свръхупотребата на антибиотици, е необходимо да се наложи контрол върху отпускането им и да не може да се изписват, ако не е отворена рецепта в аптеката.

"Най-лесно е да се направи това чрез възможността за обвързване на софтуера в аптеките с НЗИС. На всички е ясно, че може да бъде проверена складовата наличност и съответно отпуснатите медикаменти. Срещу тях трябва да има издадена рецепта. Така както софтуерно е направено невъзможно отпускането на лекарства по здравна каса без рецепта, може да бъде направено и за антибиотиците", каза в заключение д-р Маджаров и допълни, че въвеждането на данните в НЗИС е работа както на лекаря, така и на фармацевта.

Дневник