От 2009 г. до днешна дата Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е имала 5 председатели, като само един изкарва повече от 2 години на поста. От 2004 до 2015 г. Националния филмов център е управляван от един човек, а след 2015 г. нито един ръководител не се задържа на поста. От 2009 г. до 15 юни 2022 г. общо 13 пъти са сменени шефовете на Държавен фонд "Земеделие", на Изпълнителната агенция по горите и на Изпълнителна агенция "Околна среда".

Всички тези примери показват общия извод - изборът на шефовете на десетки държавни агенции, комисии и други административни структури, които се назначават от правителството, е силно политизиран и крайно неустойчив. Паралелно с това постовете са особено уязвими от гледна точка на висок корупционен риск, тъй като са първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства и сумарно управляват около 30% от държавния бюджет.

Това са само част от изводите и констатациите от последното изследване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), които са направили анализ от 64 страници на нормативната рамка и институционалната практика при назначаването на ръководителите на структури в публичната администрация.

Фокусът на изследването е насочен към изпълнителната власт и органите, чиито ръководители се назначават от правителството. В България тези органи, без териториалните им подразделения, са 94 и включват държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции и административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Всички те са разнообразни - агенция, център, фонд, служба, институт, главна дирекция, бюро, комисия, инспекторат, ведомство, дом, музей, регистър, дирекция и др.

От БИПИ изчисляват, че на практика от 2009 г. до днес са се сменили 313 ръководители на 94 ръководни поста в държавната администрация.

Ръководителите на тези органи са изложени на повишен риск от корупционно въздействие и неправомерно влияние. Те изпълняват важни функции в разработването и изпълнението на политики, като при немалка част от работата на тези органи има огромен материален интерес.

Общо тези държавни органи разходват над 4.609 млрд. лева. За сравнение - разходната част на приетия държавен бюджет за 2021 г. е 15 817 840 000 лева, или анализираните от нас органи разходват 29.14% от всички планирани за 2021 г. разходи в държавния бюджет, обясни д-р Теодор Славев при представянето на резултатите от анализа.

Изводите на БИПИ са няколко - в България има проблем с начина на набиране и назначаване на ръководителите на тези органи. В повечето случаи назначаването и освобождаването на тези ръководители се осъществява без обосновани мотиви и е силно политизирано. Изискванията за заемане на ръководните длъжности, където ги има, са общи и формални. Мандатите, заложени в нормативните актове, не се спазват и на практика всяко ново правителство назначава свои ръководители на тези държавни институции.

"Анализът на нормативната рамка беше много, много необходим. Във всички сфери на живота ние, гражданите, отчаяно се нуждаем от професионализъм. В 20 други държави основното при назначаването на такива административни ръководители е опитът", коментира адвокат Даниела Доковска, която е научен редактор на анализа, по време на представяне на резултатите от изследването.

"Висшата администрация е крайно неустойчива. Назначенията са силно политизирани и поради това силно политически зависими, което води и до голямо текучество. Стремежът към партийно обсебване на тези структури ерозира доверието към държавата", добави още Доковска.

По думите ѝ най-фрапиращият извод от изследването е, че мандат в България е празна дума. От една страна, повечето нормативни актове не посочват точен мандат за ръководителите на тези институции, а там, където ги има, те не се спазват. "Целта на мандатността е да се предотврати узурпирането на определени постове", добави още Доковска.

След като правят анализа, от БИПИ излизат с 22 препоръки за реформа на системата. Неправителствената организация препоръчва да се направи "инвентаризация" на органите, изготвяне на цялостен функционален анализ на публичната власт заедно с всички включени в нея институции. Препоръчва се по-добро структуриране на системата на висшите административни ръководители, засилване ролята на Института по публична администрация, по-голяма публичност на изискванията за заемане на съответната длъжност и други.

Дневник