От години споменаван газов проект, прекосяващ Западна Африка, получи нов тласък от меморандум на 13 държави, отварящ пътя и за дългоочаквано енергийно сътрудничество, и за още алтернативни доставки, от каквито Европа се нуждае.

Осъществяването му обаче ще отнеме години. А и този път Африка ще е на първо място.

Миналата седмица в Рабат Мароко подписа споразумението със страни от общността на западноафриканските държави (ُECOWAS на английски или CEDEAOّ) на френски. Бенин, Того, Гана, Кот д'Ивоар, Либерия, Сиера Леоне, Гвинея, Гвинея-Бисау, Гамбия и Сенегал са страните, които заедно с домакина и Мавритания, се ангажираха да работят по проекта, който носи потенциална полза в регион с население 450 млн. души (ако се включи и мароканското).

Той трябва да снадбява с газ както трите държави от общността без излаз на море (Мали, Нигер и Буркина Фасо; първите две са временно отстранени заради преврати), така и Европа, през връзката със съществуващата европейска газова мрежа - включително с газопровода "Магреб-Европа".

Няма да е лесно

Подписалите страни се надяват както че проектът ще допринесе за подобряване на жизнените стандарти на населението, така и за интеграцията на регионалните икономики, освен че ще помогне за борбата с опустиняването.

Проектът е амбициозен, защото според мароканската страна ще даде достъп до залежи от 5 трлн. куб. м газ в Нигерия, а с тях - и нова динамика на производството на електричество и достъпа до енергия в повечето държави, през които ще мине, пише "Ал Джазира".

Пред подобно амбициозно начинание обаче има много проблеми. Нужно е привличане на инвеститори: сумата за дългата 5600 км (или по-дълга, плюс съществуващата инфраструктура) тръба възлиза може би на няколко десетки млрд. долара. Ще се търси помощ от международни финансови институции; лидерите се надяват, че предвид енергийната криза, за която тази година силно допринесе войната в Украйна, интересът ще е голям.

Освен това не се предвижда изграждането да започне преди 2026 г. И след това ще минат няколко години преди да започне газовото захранване на Европа.

Голямата промяна

Въпреки всички въпросителни проектът бележи промяна за Африка, където сътрудничеството на подобно ниво - в държави, представляващи една пета от африканската територия и съдържащи 30% от газовите резерви на континента - е рядкост.

В Европа тази година се наложи трескаво разглеждане на всички варианти за диверсификация - включително в партньорство със страни като водещата икономика в ECOWAS Нигерия и Сенегал, откъдето минава маршрутът на бъдещия газопровод.

Това не гарантира нито осъществяването на проекта, нито ползите му за Европа, когато бъде готов. Няма и дата за завършване, нито са завършили всички технически проучвания, още по-малко е започнало събиране на средства. Според някои оценки може да са нужни 20 години.

При това проектът е отделен от вече подписания между Нигерия, Нигер и Алжир меморандум за Транссахарския газопровод - конкурентна тръба, замислена с мисъл да се доставя газ до Европа - в края на юли. Наличието на два подобни маршрута може да разпилее енергията (и финансирането) и да не бъде завършен нито един.

В регионалното сътрудничество между държави със значителен икономически потенциал - от които една може да е световна суперсила само след 30 години - меморандумът е пробив, от какъвто целият континент се нуждае. Само подписването на меморандума, обявен през 2016 г., отне пет години. Войната в Украйна обаче ускори процеса.

За новата динамика допринесе и интересът на Мароко: страната се опитва да диверсифицира доставките си. Рабат търси нови източници, след като Алжир затвори през есента на 2021 г. споменатия газопровод Магреб-Европа, доставящ и газ за Испания. Вече обсъжданият и преди проект обслужва както интересите на държавите от ECOWAS, така и на Мароко, чието търсене на газ се очаква да се увеличи рязко в следващото десетилетие.

Дневник