На 22 септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни. Датата се чества като официален празник - Ден на независимостта от 1998 г., а днес се отбелязват 114 години от събитието.

Този акт става възможен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Едва през лятото на 1908 г., след извършената в Османската империя младотурска революция, се създават условия България да провъзгласи своята независимост.

Решението за обявяването на независимостта е взето през август 1908 г. на среща на княз Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов в Унгария.

На 22 септември с.г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" България е обявена за независимо царство, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава.

"Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция", се казва в Манифеста, който Фердинанд прочита.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите между Турция и България. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.

Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

"Това е венецът на усилията на първото поколение в градежа на следосвобожденска България за отхвърляне на ограниченията на Берлинския договор и за изграждането на една модерна България". Така доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви", описва провъзгласяването на независимостта на България преди 113 години - на 22 септември 1908 г.

Това е и ден за припомняне, че в правилно подбран момент и с добре проведена кампания български политици и дипломати успяват да постигнат международно признаване на този акт. И го постигат въпреки - или благодарение на - оплетената, напрегната и винаги готова да избухне в конфликт ситуация на Балканите и в Европа.

Само 4 години по-късно започват двете Балкански войни и Първата световна война, завършили с национални катастрофи, над 100 хиляди убити, още хиляди ранени, загуба на територии, тежки репарации, абдикиране на монарха, който точно 10 години преди това е обявил независимостта в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново.

Чествания и инициативи

Тържествата днес традиционно се провеждат във Велико Търново, но през тази година вместо президентът Румен Радев в тях ще се включи вицепрезидентът Илияна Йотова. На крепостта "Царевец" от 10.40 часа Йотова ще отправи приветствие по случай празника. Вицепрезидентът ще се включи в празничното шествие до паметника "Майка България".

В тържествата ще участва и премиерът Гълъб Донев, който ще посети утре Велико Търново. В 19.30 часа премиерът ще участва в тържествената заря-проверка, като ще поздрави представителните роти и ще поизнесе приветствено слово по случай официалния празник. По-късно министър- председателят Гълъб Донев ще присъства на аудио-визуалния спектакъл Царевград Търнов - звук и светлина".

Паметникът на съветската армия в Пловдив ("Альоша") пък ще остане тъмен в продължение на три дни - от днес вечерта до 23 септември включително. Осветлението на монумента на съветската армия в София също ще бъде изключено, но само в Деня на независимостта - 22 септември. Това са съобщили от местните администрации в столицата и Пловдив в отговор на инициативата "Мрак за светлина", подкрепена от 56 интелектуалци, водещи български писатели, социолози, университетски преподаватели, лекари и журналисти. На 16 септември те изпратиха до кметовете на София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна открито писмо, в което ги призоваха в Деня на независимостта да загасят за 24 часа художественото осветление на паметниците на т.нар. Червена армия на територията на общините си.

Дневник