За възможността за частична или пълна мобилизация в Русия се говори от пролетта, но се отлагаше по различни причини. Призиви да се вземе решение имаше и в патриотичните среди, и сред останалия политически елит.

И сред управляващите позицията всъщност не бе монолитна. Привържениците на мобилизацията смятаха, че без нея Русия е заплашена от поражение на фронта (отчасти се оказаха прави предвид контраофанзивата на Украйна в Харковска област). Не всички проправителствени коментатори обаче са съгласни с това; погледите на някои са насочени към загубите.

Руската служба на Би Би Си обобщава плюсовете и минусите от гледна точка на руското ръководство.

Плюс: числеността на армията

Най-големият проблем за руските войски във войната с Украйна беше недостигът на личен състав. Според експерти руската армия има числено превъзходство във военната техника, фронтовата и стратегическата авиация, военноморските сили, но най-вече й липсват войници.

Според общата оценка въоръжените сили на Украйна превъзхождат руските войски по комуникации, високоточно тактическо оръжие, разузнавателна техника и обща организация, но най-важното е, че Украйна има числено превъзходство в живата сила.

А тя се възползва от него изцяло при неотдавнашната офанзива край Харков. В сектора на фронта, избран за украинския удар, плътността на руските войски беше изключително ниска и въоръжените сили на Украйна успяха да постигнат предимство, като пробиха руската отбрана.

Недостигът на жива сила на фронта не може да се компенсира с нищо - танкове, артилерия, ракети и особено авиация и флот не могат да завземат и удържат територия. Само пехотата може да направи това. Живата сила е необходима не само за провеждане на военни действия, но и за задържане на територията.

Русия се опита да се справи с недостига на войски чрез набиране на доброволци в регионите и дори агитиране на затворници в колониите да се присъединят към частната военна компания "Вагнер", но досега подобни мерки очевидно не са помогнали за решаването на този проблем из основи.

Както обясни израелският военен експерт Давид Генделман в интервю за Би Би Си, обявената мобилизация е не само решение на спешния проблем с недостига на войници на фронтовата линия, но и разчет за по-дълъг период. Това може да промени баланса на силите и - следователно - и хода на войната.

Плюс: обединение около ясна идея

Мобилизацията може да промени представата за войната с Украйна в руското общество. След обявяването на началото на мобилизацията руската пропаганда най-вероятно ще започне да пропагандира лозунги за общонационалния характер на войната, вероятно използвайки образите на Великата отечествена война, както и идеята за конфронтация с НАТО.

В обръщението си Путин вече обвини Запада в планове за започване на война на руска територия: "Във Вашингтон, Лондон, Брюксел директно подтикват Киев да прехвърли военните действия на наша територия. Вече не се крият, говорейки, че Русия трябва с всички средства да бъде разгромена на бойното поле, с последващо лишаване от политически, икономически, културен, изобщо всякакъв суверенитет, с пълното разграбване на страната ни."

Руското правителство не успя да постави ясна и точна политическа цел в самото начало на нахлуването. Сега Путин го формулира със задна дата: "Решението за превантивна военна операция беше абсолютно необходимо и единствено възможно. Нейните основни цели - освобождаването на цялата територия на Донбас - бяха и остават непроменени".

Простите лозунги могат теоретично да консолидират поне тази част от населението, която вече подкрепя войната. Както неведнъж казаха руските пропагандисти, говорейки за "специалната операция", "Русия вече се е заела с тази задача и е невъзможно да й се откаже".

Плюс: затягане на режима в страната

Мобилизацията не е свързана с въвеждането на военно положение - това са две напълно различни понятия. Възможно е да се проведе мобилизация и без да се налага военно положение, но дори простото обявяване на мобилизация предполага не само наборна военна служба. Става въпрос за промени в работата на държавните органи, индустрията и в общ план цялата икономика.

Новата редакция на Наказателния кодекс например криминализира нарушаването на отбранителните поръчки. Сега, в случай на повторно нарушение на условията на договор за защита или за отказ да го сключи, се предвижда наказание - глоба от 1 до 3 млн. рубли до лишаване от свобода за срок от четири до осем години.

В случай на щета от 5 млн. рубли или неизпълнение на държавната отбранителна поръчка, извършителят е изправен пред присъда от пет до десет години.

Освен това законът криминализира отказа от военна служба по съвест. Това е доста голям проблем за руската армия: много военнослужещи по договор отказват да участват във военни действия, нарушават договори, имайки законното право на това в сегашната ситуация, когато според официалната версия Русия не води война, а ограничена военна операция.

След мобилизация по новия закон ги грози наказателна отговорност за това.

С въвеждането на военно положение (което все още не е обявено) в Русия могат да бъдат предприети други мерки, които ще дадат изключителни правомощия на президента и изпълнителната власт.

Например, дейността на политически партии може да бъде прекратена; забраняват се митинги, събрания и пикети; въвежда се цензура; ограничено е движението на хора, включително забрана за напускане на страната, смяна на местожителството им; обявен полицейски час; собствеността за отбранителни нужди може да бъде конфискувана от жителите по всяко време; забрани продажбата на оръжие и много други. Списъкът от мерки е посочен в чл.7 от Закона за военното положение.

Минус: мобилизационната система не е готова

В Съветския съюз имаше мобилизационна система, предназначена за Третата световна война. В съветската армия имаше т. нар. кадрови части, комплектувани според щатовете за мирно време - такива формирования бяха комплектувани предимно от офицери и в случай на мобилизация се попълваха с новобранци, призовани от резерва.

В момента в Русия, съдейки по докладите на експертите, има недостиг на офицери, много от които са изпратени на фронта.

Както отбелязва Дейвид Генделман, проблемът с осигуряването на мобилизираните е много остър: "Всички те трябва да бъдат оборудвани, въоръжени, обучени и т.н., а едва ли има достатъчно материални ресурси, оборудване, учебни центрове, команден и инструкторски състав, и други неща за сегашната армия, тъй като съветската система от резерви, кадрови дивизии, бази за съхранение на военна техника, мобилен резерв и друга предварителна подготовка за разполагане на огромна армия в случай на война е разбита и рухнала, сегашната въоръжение на РФ Силите не бяха подготвени за това, т.е. трябва да разтегнем това, което имаме."

С други думи, ако е възможно да се мобилизират, както обеща Шойгу, 300 хил. души, тогава Министерството на отбраната ще има проблем - да намери оръжия, униформи и оборудване за тях. Съветските резерви няма да помогнат много тук: да се биете с ботуши, стоманени каски и туники през 21 век срещу армия, въоръжена по западни стандарти, не е най-добрият изход.

Минус: обучение на войски

След началото на мобилизацията може да възникне проблемът с обучението на военнослужещи.

Съдейки по думите на Путин и Шойгу, мобилизацията ще се проведе на няколко вълни, като на първо място в армията ще постъпят хора с боен опит или отбили военна служба, както и такива с военнорегистрационна специалност.

Но във всеки случай ще е необходимо да се проведе бойна координация в частите и съединенията, както и да се обучат мобилизираните, повечето от които вероятно вече могат да загубят професионалните си военни умения.

Както каза пред Би Би Си руски военен експерт, пожелал анонимност, подготовката на мобилизираните може да отнеме няколко месеца.

"Тези, които в цивилния живот не работят с военна специалност, ще имат трудности. Не е коректно да кажем, че сме подписали указ и утре армията ще е друга. След няколко месеца ще има повикване и ще имаме хора там. Трябва да минат още няколко месеца, за да се превърнат тези хора в подразделения, части, формирования. Поне шест месеца", каза той.

Според експерта мобилизираните най-вероятно няма да участват във военни действия, а в тила - охрана и друга подобна работа.

Вярно е, че онези руски "патриотични" експерти и блогъри, които призовават за мобилизация от много седмици и дори месеци, по-скоро говорят, че армията се нуждае от тези сили не в тила, а на фронта, и не след шест месеца, а още сега.

Още повече, че тази идея се изказваше дори когато един или друг експерт се противопоставяше на мобилизацията. През май в интервю за Life News военният експерт Константин Сивков, обяснявайки защо няма да има мобилизация в Русия, каза, че тя е необходима за активни бойни действия, а не за служба в тила.

"Мобилизацията е необходима в случаите, когато се очакват големи загуби на личен състав. Когато ще щурмуват някакви обекти с помощта на жива сила с големи загуби. Ние имаме съвсем друга стратегия на действие. Стратегията ни е такава, че решаваме проблемите чрез огън. Така че обективно няма нужда от мобилизация. Основната сила са военнослужещите по договор, наборните не участват", каза Сивков през май.

Минус: бойният дух на армията

Мобилизацията е принудително мероприятие. Мобилизираните се различават от тези с договор преди всичко по това, че последните отиват да служат по собствено желание.

С други думи, разликата е в мотивацията. Един войник на война е в обстоятелства, при които трябва, по заповед, да отиде и да рискува живота си. Не е достатъчно просто да се подчинявате на заповедите. Ярък пример тук са мобилизираните жители на Донецка и Луганска област, които се озоваха в териториите, контролирани от властите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР.

Съдейки по коментарите, включително и на проруски наблюдатели, моралът на въоръжените формирования от тези региони е бил доста висок в първата част на конфликта, когато са били комплектувани от доброволци.

Когато тези отряди започнаха да се комплектуват с лошо обучени цивилни, които бяха насилствено мобилизирани, бойната ефективност на частите намаля. Трудно е да се предположи, че хората, насилствено наборни и изпратени на война, ще бъдат толкова мотивирани, колкото редовните войници или доброволци.

В случай на масова мобилизация, както пише съветският военен теоретик Александър Свечин, може да се разчита на висок боен дух само ако целите и задачите на войната са ясни на цялото население.

"Съвременната война, която изисква милиони хора за мобилизиране и попълване на въоръжения фронт, не може да разчита само на изкуствено създаденото в казармите съзнание; само ако задачите на войната са ясни и близки до широките маси от населението, може да се разчита, че въоръжените сили още дълго време ще се бият с голям ентусиазъм и постоянство", се казва в книгата му "Стратегия".

За да могат задачите на войната да бъдат разбрани от широките маси на населението, те трябва най-малкото да бъдат ясно и просто формулирани и да засягат всеки човек.

Целта, формулирана от Путин, за която мобилизираните руснаци ще трябва да са готови да дадат живота си, е контрол над Донецка и Луганска област на Украйна и защита от някакви (недоказани) планове на Запада за унищожаване на руската държава.

Минус: реакцията на обществото

През юни Центърът "Левада" (включен в Русия в регистъра на неправителствените организации, действащи като чуждестранни агенти) поръча на изданието "Спектр" проучване за отношението на руснаците към войната в Украйна. Според това проучване 76% от анкетираните подкрепят войната в този момент. Оттогава ситуацията на фронта стана много по-сложна, но дори в сравнително по-благоприятно време за руската армия една четвърт от руснаците не подкрепиха операцииите ѝ в Украйна.

Руското правителство първоначално се опита да изгради отношение към войната сред населението, което мнозина сравняват с отношението на феновете към футболен отбор - привържениците на "специалната операция" не бяха въвлечени в конфликта, който за тях съществуваше под формата на на излъчване по телевизията.

Както отбелязва Дейвид Генделман, сега, за да се обяви мобилизация, е необходимо да се прекъсне тази концепция за откъснато възприемане на конфликта и да се изгради нова, в която войната вече ще засяга много руснаци.

"Разбира се, ако е необходимо, всичко ще обърне на пропаганда: например, когато ЛДНР (Луганска и Донецка народни републики - бел. ред.) и други територии се присъединят към Русия, можете да кажете: "това беше "специална военна операция" в Украйна, а сега това е война срещу нашата земя, за суверенитета, целостта и самото съществуване Русия, войната дойде в нашата къща, НАТО се изправи срещу нас, така че мобилизация - надигай се, страната е огромна и т.н." ("вставай, страна огромная" е заигравка с известната военно-патриотична песен от Втората световна война "Священная война" - бел. ред.), но самият факт, че това ще трябва да се направи, въпреки че те първоначално не са искали, създава голямо политическо и социално напрежение", казва експертът.

Засега протестните настроения в Русия не са особено изразени. През шестте месеца на войната, според съобщения в медиите, са направени около две дузини опити за подпалване на службите за военна регистрация и набор, антивоенните активисти излязоха с отделни действия, които бяха сравнително лесно потушени от руските власти.

Въпреки това, според експерти, това до голяма степен се дължи на факта, че в "специалната операция", а не във войната, са участвали предимно онези, които са отишли за това съзнателно, като са подписали договор или са се присъединили към ЧВК.

Минус: реакцията на международната общественост

Мобилизацията, макар и частична, е рязка ескалация на конфликта, който, въпреки че по същество беше пълномащабна война, все пак беше задържан в определени граници. Например западните страни, преди всичко САЩ, ограничиха военно-техническата помощ на Украйна, като не ѝ предоставиха всички оръжия, които тя поиска.

Това отчасти се дължи на опасенията, че Украйна ще нанесе удари срещу цели в Русия. Имаше и други ограничения.

Рано е да се говори за някакви ответни действия на чужди държави срещу изявленията на Путин и Шойгу, но мобилизацията, макар и частична, и особено заплахата от използване на ядрено оръжие, която се съдържаше и в речта на руския президент, ще изведе конфликта на ново ниво.

Дневник