Избирателите в Босна и Херцеговина са призовани днес до урните, за да изберат новото колективно председателство на страната и законодатели на национално, регионално и местно равнище, като решават между отдавна утвърдени националистически партии и реформатори, фокусирани върху икономиката, съобщи Ройтерс.

Близо 3,4 млн. души имат право да гласуват в страната, която е изправена пред най-тежката си политическа криза от края на войната през 90-те години на миналия век, предизвикана от сепаратистката политика на сръбското ръководство и заплахите за блокади от страна на босненските хървати.

Избирателните секции отвориха в 7 ч. сутринта (05 ч. по Гринуич) и ще приключат в 19 ч. вечерта (17 ч. по Гринуич). Първите официални резултати се очакват в полунощ, но се очаква политическите партии да излязат със собствени резултати около 22:00 ч.

В предизборната кампания на управляващите етнически партии преобладаваше езикът на омразата и националистическата реторика, като се акцентираше по-скоро върху темите за защита на националните интереси и критиките към опонентите, отколкото върху въпроси като работните места и нарастващата инфлация.

Липсата на надеждни социологически проучвания затруднява прогнозирането на резултата от вота, но много анализатори смятат, че националистическите партии ще останат доминиращи и че най-голямата промяна може да настъпи в лагера на босненските мюсюлмани или бошняците, който е най-големият и най-разнообразният в политическо отношение.

Наблюдателите смятат, че сръбските и хърватските националистически партии ще останат на власт, но някои проучвания сочат, че сепаратисткият проруски лидер Милорад Додик, който се кандидатира за ролята на президент на Република Сръбска, е изправен пред силна конкуренция от страна на опозиционния политик Йелена Тривич.

Според сложилото край на войната в Босна (1992-95 година) Дейтънско мирно споразумение страната е съставена от Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби (31 процента от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят предимно босненски мюсюлмани - бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента), припомня БТА.
 

dir.bg