Шведът Сванте Пебо от института "Макс Планк" за еволюционна антропология спечели Нобеловата награда за физиология или медицина, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Наградата му се присъжда от Кралския Каролински медицински институт за "откритията, свързани с геномите на изчезнали хоминини и  човешката еволюция".

Нобеловият лауреат за 2022 г. открива, че гени от вече изчезнали хомини са преминали в хомо сапиенс. Този древен трансфер на гени към съвременните хора има физиологично отражение днес, например за начините, по които имунната система реагира на инфекции.

С новаторските си изследвания Сванте Пебо постига нещо, което на пръв поглед изглежда невъзможно - секвениране на генома на Неандерталеца, изчезнал роднина на днешните хора. Той прави и сензационното откритие на неизвестен дотогава хоминин - Денисовеца.

Фундаменталните изследвания на Пебо дават началото на изцяло нова научна дисциплина - палеогеномика.

Тази година паричната равностойност на наградата е 10 милиона крони (около 900 000 щатски долара).  Тя се разделя  между  лауреатите.

Първата Нобелова награда за физиология или медицина  е  връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й  при дифтерия, с което отваря    нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".

Миналата година Нобеловата награда  за физиология или медицина спечелиха американецът Дейвид Джулиъс и ливанецът Ардем Патапутян за откриването на рецепторите за температура и допир. Откритията им обясняват как те  предизвикват сигнали в нервната система. Тези знания се използват за  разработване на лечения за редица болести, включително и хроничната болка.   

Сред по-известните учени, получили Нобеловата  награда за  физиология или медицина, са: Иван П.  Павлов (Русия) /1904/,  Роберт Кох (Германия) /1905/,    Александър Флеминг (Великобритания) /1945/,  Джордж  Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ),  Джошуа Ледърбърг (САЩ) /1958/ и други.

БТА