Европейската комисия ще изпрати доброволна проучвателна мисия в България и Румъния, за да установи дали двете страни са готови да се присъединят към Шенгенското споразумение, научи Клуб Z.

Мисията в двете страни ще се състои от 9 до 15 октомври.

За нея съобщи пред Клуб Z вчера нидерландският евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП) Йерун Ленаарс – един от хората, които засега се противопоставят на допускането на двете балкански държави в пространството за свободно движение. Той не даде подробности.

Клуб Z обаче успя да получи информация по въпроса.

Проучвателната мисия е по съвместна инициатива на България и Румъния. Обхватът й включва полицейско сътрудничество и въпросите на Шенгенската информационна система (ШИС), управление на външните граници, въпроси на връщането, както и хоризонтален елемент за проверка - основните права на човека.

До края на септември общо 15 държави са номинирали свои експерти. Избрани са по двама души от Полша, Германия, Швеция, Франция и Гърция и по един от Словения, Норвегия, Чехия, Португалия, Словакия, Унгария и Дания.

Водещите представители са Петер Карол от Германия - експерт по управлението на външните граници, визите и Визовата информационна система на ЕС (ВИС), Ешмералда Лоуру от Португалия – експерт по полицейското сътрудничество и ШИС, и Никлас Акселсон от Швеция - експерт по връщането.

Във визитата ще участват също така в качеството на наблюдатели експерти от Фронтекс, Европол и Агенцията на ЕС за основните права (FRA).

Интересното е, че Нидерландия така и не се е отзовала на поканата. В Хага са категорични, че обхватът на мисията е ограничен откъм области, време и експерти, и не го приемат. Те искат всеобхватна визита и доклад на Комисията, с който да имат достатъчно време да се запознаят и да излязат с позиция.

Това е дълъг процес предвид ангажирането на нидерландския парламент, смятат в София. Затова в момента би било трудно Нидерландия да промени своята позиция и да гласува в полза на България в Съвета на ЕС. Засега в Ниската земя все още обвързват приемането в Шенген с Механизма за сътрудничество и оценка (МСП). Той все още не е прекратен за България и Румъния, макар че специално за страната ни няма да има нови доклади.

Българските власти не крият надеждите все пак в мисията да си включат експерти от Нидерландия.

Днес Европейският парламент в Страсбург трябва да дебатира присъединяването на България и Румъния към Шенген. Дебатът е свикан по инициатива на испанската евродепутатка Ираче Гарсия – председател на парламентарната група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД).

Резолюцията ще бъде гласувана на сесията между 17 и 21 октомври. Макар тя да няма голямо значение и последната дума да има Съветът на ЕС, и то с пълно единодушие, гласовете на евродепутатите могат да повлияят на правителствата.

Пред Клуб Z Йерун Ленарс обеща, че нидерландските представители от ЕНП могат да препоръчат на Хага да подкрепи страната ни. Трябва обаче да се видят заключенията от мисията на ЕК в България и Румъния, допълни евродепутатът. И е малко вероятно те да бъдат огласени преди вота в Страсбург.

Въпреки това гласуването на резолюцията за Шенген в никакъв случай не е подранило, отговори на въпрос на Клуб Z германката Габриеле Бишоф – зам.-председател на групата на СиД. Тя е убедена, че какъвто и да е резултатът от вота, той изобщо няма да повлия на Съвета нито в наша вреда, нито в наша полза.

„Всички социалисти в ЕП ще подкрепят България и Румъния, не очаквам никакви изненади. Разговаряла съм с всички“, отговори на наш въпрос румънката Рована Плумб – другият зам.-председател на групата.

Недопускането на България и Румъния в Шенгенското пространство е просто дисккриминация, смята Петър Витанов – ръководител на българската делегация в групата на СиД.

„Изпълнили сме всичко необходимо, за да ни пуснат в този клуб. Има специфични критерии, има Кодекс на шенгенските граници. И след като сме изпълнили всичко, изведнъж се появяват някакви политически критерии. Това не е честна игра“, заяви той.

И допълни, че на фона на заплахите от изток е необходимо по-високо ниво на интеграция. Освен това влизането ни в Шенген ще укпери сигурността на външните граници. Защото някои от силите, които в момента пазят българо-румънската граница или българо-гръцката граница, могат да бъдат преместени на проблематичната граница с Турция, откъдето има опасност от голям миграционен поток. /Клуб Z