САЩ обвиниха руските наемници от частната военна компания "Вагнер", че използват природните богатства в Централноафриканската република, Мали, Судан и други африкански страни, за да спонсорират войната в Украйна, предадоха Ройтерс и БТА.
Още по темата

Постоянната представителка на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заяви, че частната военна компания "Вагнер" използва африканските природни ресурси и че "с незаконно придобитите печалби се финансира военната машина на Москва в Африка, Близкия изток и Украйна".

"Не се заблуждавайте: хората в цяла Африка плащат висока цена за действията на групата "Вагнер" по присвояването на природни ресурси", каза Томас-Грийнфийлд в Съвета за сигурност на ООН.

В състава на частната военна компания "Вагнер" влизат ветерани от руските въоръжени сили, като наемниците са участвали в боеве в Либия, Сирия, Централноафриканската република, Мали и някои други страни, отбелязва Ройтерс.

Компанията бе основана през 2014 г., след като Русия анексира Кримския полуостров и започна да оказва подкрепа на проруските сепаратисти в Донбас.

Постоянният представител на Русия в ООН Василий Небезня изрази съжаление, че Томас-Грийнфийлд е повдигнала въпроса за "руската подкрепа за африканските партньори". "Това разкрива истинските им планове и цели - какво всъщност искат те от африканските страни", каза Небензя, без да дава допълнителни пояснения.

"След началото на инвазията на Русия в Украйна Западът отприщи набор от санкции, които остават без прецедент. С тях не могат да се сравнят дори наказателните мерки, наложени срещу Венецуела и Иран - две страни, които са сред водещите петролни нации", пише в коментар за Bloomberg Клара Ферейра Маркес.

Но има друг износител на суровини, чийто опит предлага по-малко очевидни уроци за санкциониращите нации и за Москва, и това е Южна Африка.

Днес не само икономиката на Русия се свива. Анализатори предполагат, че тя ще се върне на предвоенното ниво едва в края на десетилетието или дори по-късно, благодарение на транспортните блокади, технологичните и финансови ограничения. Страната изпитва проблеми и на бойното поле.

В рамките на малко повече от седмица Москва изтри месеци на натрупани приходи, тъй като контраофанзивата в Украйна се разви бързо. Това хвана Русия неподготвена и разстрои дори прокремълските ястреби, коментира източникът.

Южна Африка може да се приеме като своевременно напомняне, че когато нещата вече са станали прекалено сложни, допълнителните ограничения наистина насърчават елитите да настояват за надеждни преговори.

Претория остава износител на въглища дори за европейските нации и увеличава продажбите за азиатските икономики. Тя все още продава злато в кюлчета, ако не и в крюгеранди, пише Bloomberg. Успява да въоръжи Ботсвана и Зимбабве, които нямат излаз на море, заобикаляйки санкциите.

Въпреки че петролът е "ахилесовата пета" на Южна Африка, тя не е откъсната от международните пазари, благодарение на Иран и други страни, и вече от години инвестира в производство на петрол от въглища.

Цената за поддържането на достатъчно голяма военна мощ на Русия е висока и се покачва, за да крепи режима и да продължи операцията в Украйна. Омаломощаването на Русия чрез санкции е основна цел на западните санкции. Опитът на Южна Африка, където подобни мерки също са част от такива цели, предполага, че все пак се оказва някакво въздействие. Претория отчита недостиг на резервни части за самолети, докато се опитва да модернизира сектора. Заради това превъзходството на страната във въздуха над северните си съседи е ограничено. Доставките от други страна са нарастващ проблем и за Русия.

Има и неприятни непредвидени последици, които се повтарят. Южноафриканците се сблъскват с повече болка, тъй като лидерът Питър Бота реагира зле на ударите на Запада, пише още в анализа си Клара Ферейра Маркес.

Тя посочва и други вътрешни фактори, които допринасят повече за свалянето на бялото малцинство - това са наличието на опозиция, намалената рентабилност на златните мини, разпадането на Съветския съюз и общественият натиск върху частните компании. Но санкциите във време на слабост имат значение и евентуално едни още по-строги мерки, наложени от по-голяма група от държави вероятно щяха да ускорят края, коментира Клара Ферейра Маркес.

Русия е по-голяма от Южна Африка и затова може да издържи на стагнация за по-дълго време. Но напрежението си личи и загубите на бойното поле се трупат. Със сигурност за Москва няма гаранция за успех, твърди източникът. Но както каза архиепископ Дезмънд Туту, първият чернокож епископ в Южна Африка, в обръщение, публикувано в New York Times през 1986 г., санкциите поне представляват риск с шанс, заключи Маркес.

Дир.бг